Сага за Форсайтови
- Автор: Голзуърди Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— Татко — заяви Джун, — ако знаеше само колко старомодно звучат тия думи! Никой в наши дни не може да си позволи подобно безразличие.
— Страхувам се — промълви усмихнато Джолиън, — че това е единствената естествена функция, с която мистър Пондридж не ще има нужда да ме снабди. Ние се раждаме крайни или умерени, мила, макар, че ако ми позволиш да се изразя така, половината от тия, които се смятат днес за крайни, са всъщност твърде уморени. Аз съм достатъчно добре за годините си и не бива да търся нищо повече.
Джун замълча, защото отдавна знаеше от опит колко непреклонна е любезната упоритост на баща й, когато става въпрос за личната му свобода на действие.
Джолиън сам не разбра как се бе увлякъл да проговори пред нея защо Айрин бе отвела Джон в Испания, като се имаше предвид, че нямаше особено доверие в сдържаността на дъщеря си. Джун се замисли, след което между нея и баща й избухна един почти рязък спор, при който Джолиън съзря отново разликата между дейния нрав на дъщеря му и пасивността на жена му. Долови дори, че между тях все още съществува леко огорчение от далечната борба за Филип Босини, в която пасивното начало така знаменателно бе възтържествувало над активното.
Според Джун беше проява на глупост и дори на малодушие да крият миналото от Джон. Нарече го чист опортюнизъм.
— Който — възрази меко Джолиън — е творческото начало в действителния живот, мила.
— О! — извика Джун. — Ти всъщност не я защитаваш, татко, задето не казва на Джон. Ако зависеше от теб, бих му казал.
— Може би, но само защото зная, че той ще научи сам, а то е по-лошо, отколкото ако му го съобщим ние.
— Тогава защо не му кажете вие? Пак „за да спи зло под камък“.
— Мила моя — каза Джолиън, — за нищо на света не бих постъпил против инстинкта на Айрин. Джон е неин син.
— Както и твой! — избухна Джун.
— Може ли да се сравни бащиния инстинкт с този на майката?
— Е, добре, аз пък мисля, че постъпвате малодушно.
— Предполагам — отвърна Джолиън. — Предполагам.
Това беше всичко, което можа да измъкне от него; но въпросът продължи да измъчва съзнанието й. Тя не понасяше „злото под камък“. И изпитваше потаен стремеж да тикне въпроса към разрешение. Трябваше да каже на Джон, та или чувството му да увехне, още едва напъпило, или, въпреки миналото, да разцъфти и да даде плод. Тя реши да види Фльор, за да добие лична преценка. А веднъж решила нещо, Джун смяташе деликатността за не особено важно съображение. В края на краищата тя беше племенница на Соумс, и двамата се интересуваха от картини. Ще отиде да му каже, че би трябвало да купи нещо от Пол Пост или, може би, някаква скулптура от Борис Струмоловски; нямаше да спомене, разбира се, на баща си. Отиде в следния неделен ден; имаше такова решително изражение, че мъчно можа да наеме файтон на гарата в Рединг. Околностите на реката бяха прекрасни в тия дни на собствения й месец294 и Джун почувства почти болезнено тяхната прелест. Прекарала живота си, без да узнае какво е любовно уединение, тя беше влюбена до безумие в природната красота. Когато наближи красивия кът, където Соумс се бе настанил, изпрати обратно файтона, защото желаеше, след като приключи работата си, да се порадва на бистрата вода и на гората. Така че пред входа на дома му пристигна пеша и предаде лично картичката си. Когато нервите й не трепваха, разбираше, че е тръгнала по пътя на най-лекото съпротивление, не от благороден дълг. Въведоха я в гостната, която — макар и не в неин стил — се отличаваше с разкошна изисканост. Докато си мислеше: „Прекалено добър вкус… прекалено много украшения“, тя зърна в едно старинно огледало с полирана рамка фигурата на девойка, която излизаше откъм терасата. С бяла рокля, с бели рози в ръка, отразена в сребристосивото езеро на стъклото, девойката приличаше на видение, сякаш някой прелестен дух бе долетял от зелената градина.
— Добър ден — поздрави Джун, като се обърна. — Аз съм племенница на баща ви.
— О, да; видях ви в сладкарницата.
— С по-малкия ми природен брат. Тук ли е баща ви?
— Ей сега ще се върне. Излезе да се поразходи.
Джун сви леко сините и очи и вирна решителната брадичка.
— Вие се казвате Фльор, нали? Чувах за вас от Холи. Как ви се струва Джон?
Девойката вдигна розите, които държеше в ръка, погледна я и отговори спокойно:
— Много мило момче.
— Никак не прилича на мене, нито на Холи, нали?
— Никак.
„Хладнокръвна“ — помисли Джун.
А девойката каза ненадейно:
— Бих желала да ми кажете защо нашите семейства не се разбират.
Джун бе посъветвала баща си да отговори на този въпрос, но, когато го зададоха на нея, замълча: било защото девойката се опитваше да й изтръгне нещо, било защото човек не върши винаги това, което препоръчва на теория.
294
Джун значи юни.