Сага за Форсайтови
- Автор: Голзуърди Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— Знаете ли — продължи девойката, — най-сигурният път някой да научи една тайна е да я скриете от него. Баща ми казва, че било някаква разпра за собственост. Аз не му вярвам: ние сме толкова богати, колкото и те. Не може семействата ни да са били такива burgeois.295
Джун се изчерви. Почувства се оскърбена, че тази дума бе изречена за дядо й и баща й.
— Дядо ми — отвърна тя — беше толкова щедър, както и баща ми; нито един от двамата не може да бъде наречен burgeois.
— Добре, какво е било тогава? — настоя девойката. Разбрала, че тази млада Форсайт смята да получи каквото иска, Джун реши веднага да я изпревари, като научи сама нещо от нея.
— Защо искате да узнаете?
Девойката помириса розите.
— Просто защото не ми казват.
— Добре, за собственост е било наистина; но има разни видове собственост.
— Още по-зле. Сега вече непременно трябва да узная.
Решителното личице на Джун трепна. Косите й се бяха разпилели изпод кръглото кепе. Изглеждаше съвсем млада, сякаш срещата им я бе подмладила.
— Слушайте — отвърна тя, — аз видях, че вие изпуснахте нарочно кърпичката си. Има ли нещо между вас и Джон? Ако има, „изпуснете“ и него.
Девойката пребледня, но се усмихна.
— Ако имаше нещо, не по този начин, във всеки случай, бихте ме принудили да се откажа.
При този смел отговор Джун подаде ръка:
— Харесвате ми; но не обичам баща ви; никога не съм го обичала. Можем да бъдем откровени.
— Това ли дойдохте да ми кажете?
Джун се засмя.
— Не, дойдох да видя вас.
— Много мило от ваша страна.
Девойката умееше да парира ударите.
— Моите години са два пъти и половина повече от вашите — каза Джун, — но напълно ви съчувствам. Ужасно е да не постигнеш, каквото желаеш.
Девойката пак се усмихна:
— Все пак мисля, че трябва да ми разкажете.
Как държи на своето това дете!
— Тайната не е моя. Но ще видя какво бих могла да сторя; защото смятам, че и вие, и Джон трябва да узнаете. А сега ще ви кажа сбогом.
— Няма ли да дочакате татко?
Джун поклати глава.
— Как мога да мина на другия бряг?
— Ще ви отведа с лодката.
— Слушайте — заяви, без да мисли Джун, — елате при мене при следното си идване в Лондон. Ето адреса ми. Обикновено имам гости вечер — млади хора. Но на ваше място не бих казала на баща си.
Девойката кимна.
Докато я наблюдаваше как натиска веслата, Джун мислеше: „Страшно хубавичка и добре сложена. Никога не съм предполагала, че Соумс може да има такава дъщеря. Чудесна двойка биха били с Джон.“
Инстинктът за единение, незадоволен у самата нея, беше винаги буден в Джун. Тя остана да погледа как Фльор се връща с лодката, как оставя едното весло, за да й помаха за сбогом; после тръгна уморено, с наболяло сърце между ливадите и реката. Младостта търси младост, както водните кончета се гонят едни други, пронизвани от любовта като от слънчеви лъчи. А нейната младост! Толкова отдавна беше… когато заедно с Фил… И след това? Нищо… У никого не намери, каквото търсеше. И проигра всичко. Но каква примка бе затегната около тези две млади същества, ако наистина са влюбени, както предполага Холи… както баща й, Айрин и дори самият Соумс се страхуват! Каква примка и каква преграда! И стремежът към бъдещето, и презрението към миналото — двете действени начала в живота — се съживиха в сърцето на тази, която винаги бе смятала, че собствените ни желания са по-важни от чуждите нежелания. Застанала за миг на брега в топлата лятна тишина, тя загледа водните лилии, листата на върбите, плуващите риби; вдъхна мириса на трева и ливадник и се запита как би могла да накара всички да бъдат щастливи. Джон и Фльор! Две малки „проскубани пилета“… очарователни, пухкави, жълтички пилета! Жалко! Непременно трябваше да стори нещо! Такива положения не бива да се търпят. Тя продължи пътя си и стигна, запотена и сърдита, до някаква гара.
Вечерта, вярна на склонността си да действува направо, заради която мнозина я обикваха, каза на баща си:
— Татко, ходих да видя малката Фльор. Според мен тя е много привлекателна. Не смяташ ли, че не е разумно да си крием главите като щраусите?
Джолиън остави смаян ечемичения чай и взе да рони хляба си.
— Тъкмо това правиш ти — отвърна той. — Помниш ли чия дъщеря е Фльор?
— Не може ли мъртвото минало да погребе своите мъртъвци296?
Джолиън стана.
— Има неща, които не се погребват.
— Не съм съгласна — възрази Джун. — Тъкмо това пречи на всяко щастие и напредък. Вие не разбирате днешното време, татко. То не се интересува от отживелици. Защо смятате, че е толкова важно дали Джон ще узнае нещо за майка си? Кой обръща сега внимание на подобни неща? Законите на брака са и днес точно такива, каквито бяха, когато Соумс и Айрин не можеха да получат развод, та трябваше да се намесиш ти. Ние сме напреднали, а законите — не. Затова никой не иска и да ги знае. Брак без прилична възможност за разтрогване е само робовладелство; а човек не бива да владее човека. Това е ясно вече на всички. Какво значение има дали Айрин е нарушила един отживял закон?
295
Еснафи, дребнави.
296
Из поема на Лонгфелоу „Псалом на живота“.