Танц с дракони

— Изтласкахме го от полето и го обградихме в Гарваново дърво. Дай ми достатъчно хора да щурмуваме стените му и ще ти ги покоря всичките до гроб.

— Ако ти дам достатъчно хора, покоряването ще е тяхно, а не ваше. В който случай би трябвало да се възнаградя сам. — Джайм пусна картата да се навие. — Това ще го задържа, ако може.

— Картата е ваша. Земите са наши. Казват, че един Ланистър винаги плащат дълговете си. Бихме се за вас.

— Не толкова, колкото се бихте против нас.

— Кралят ни опрости за това. Изгубих племенника си от мечовете ви, и извънбрачния си син. Вашият Планина ми открадна жътвата и изгори всичко, което не можа да отнесе. Подпали замъка ми и изнасили една от дъщерите ми. Ще искам компенсации.

— Планината е мъртъв, както и баща ми — отвърна му Джайм, — и някои може да кажат, че пощадената ти глава е достатъчна компенсация. Все пак се обяви за Старк и му остана верен, докато лорд Уолдър не го уби.

— И с него и десетина души от моята кръв. — Лорд Джонос извърна глава и плю. — Да, останах верен на Младия вълк. Ще бъда верен и на вас, стига да се отнасяте честно с мен. Сгънах коляно, защото не виждах смисъл да умирам заради мъртви, нито да проливам кръвта на Бракън за изгубена кауза.

— Разумен човек. — „Макар че някои може би ще кажат, че лорд Блекууд е бил по-достоен.“ — Ще си получиш земите. Някои от тях поне. След като частично си подчинил Блекууд.

Това, изглежда, задоволи лорд Джонос.

— Ще сме доволни с каквато част прецените, че е честно. Но ако ми е позволено да дам съвет, няма да е добре да сте прекалено милостиви с тези Блекууд. Измяната тече в кръвта им. Преди андалите да дойдат във Вестерос, домът Бракън е управлявал тази река. Били сме крале, а Блекууд — наши васали, но са ни предали и са узурпирали короната. Всеки от Черния лес е роден обърни-плащ. Ще е добре да го помните, когато им предлагате условия.

— О, ще го запомня — обеща Джайм.

После поеха към портите на Гарваново дърво. Пек яздеше пред него със знаме на мира. Джайм дръпна юздите на Чест на ръба на рова, дълбок и укрепен с камъни, зелените води бяха задръстени от мръсотии. Тъкмо да заповяда на сир Кенос да надуе рога на Херок, когато подвижният мост започна да се спуска.

Лорд Титос Блекууд го посрещна във външния двор, яхнал дестриер, мършав като него самия. Много висок и много слаб, владетелят на Гарваново дърво имаше клюнест нос, дълга коса и опърпана посребряла брада, с повече сребро, отколкото черно. Сребърният обков на гръдната му лъскава алена броня показваше бяло дърво, голо и мъртво, обкръжено от ято ониксови гарвани в полет. На раменете му висеше наметало от гарванови пера.

— Лорд Титос — каза Джайм.

— Сир.

— Благодаря, че ми позволихте да вляза.

— Няма да твърдя, че сте добре дошъл. Нито ще отрека, че се надявах да дойдете. Тук сте за меча ми.

— Тук съм, за да сложим край на всичко това. Хората ви се сражаваха доблестно, но войната за вас е загубена. Готов ли сте да се покорите?