Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
— Гледате репите ми, откакто влязохте, сир. — Жената хвана одеялото и го придърпа колкото да се покрие до кръста, после вдигна ръка и избута косата от очите си. — И не са за продан освен това.
Джайм сви рамене.
— Моите извинения, че ви взех за нещо, което не сте. Малкият ми брат е познал сто курви, убеден съм, но аз съм спал само с една.
— Тя е военна плячка. — Бракън вдигна бричовете си от пода и ги изтърси. — Беше на един от заклетите мечове на Блекууд, докато не му сцепих главата на две. Смъкни си ръцете, жено. Милорд Ланистър иска да види хубаво тия цици.
— Обувате си бричовете наопаки, милорд — каза Джайм.
Джонос изруга, а жената се смъкна от леглото и засъбира пръснатите си дрехи, пръстите ѝ пърхаха нервно между гърдите и цепката, докато се навеждаше, въртеше се и събираше. Усилията ѝ да се прикрие бяха странно предизвикателни, много повече, отколкото ако беше свършила работата гола.
— Имаш ли си име? — попита я Джайм.
— Майка ми ме е нарекла Хилди, сир. — Навлече ризата през главата си и тръсна косата си. Лицето ѝ беше мръсно почти колкото ходилата ѝ и имаше толкова косми между краката, че можеше да мине за сестра на Бракън, но въпреки това в нея имаше нещо съблазнително. Чипият нос, разрошената гривеста коса… малкият реверанс, след като облече полата си. — Да сте виждали другата ми обувка, милорд?
Въпросът, изглежда, ядоса лорд Бракън.
— Да не съм ти проклета слугиня да ти нося обувките? Върви боса, ако трябва. Просто се махай.
— Значи ли това, че милорд няма да ме вземе у дома със себе си, за да се моля с малката му женичка? — Хилди се изсмя и изгледа безсрамно Джайм. — Имате ли си малка женичка, сър?
„Не. Имам сестра.“
— Какъв е цветът на наметалото ми?
— Бял — отвърна тя. — Но ръката ви е чисто злато. Това ми харесва у мъж. А вие какво харесвате у жена, милорд?
— Невинността.
— У жена казах. Не дъщеря.
Помисли за Мирцела. „И това ще трябва да ѝ кажа.“ На дорнците можеше да не им хареса. Доран Мартел я беше сгодил за сина си, убеден, че е от кръвта на Робърт. „Възли и възелчета“, помисли Джайм и съжали, че не може да пресече всичко това с един бърз удар на меча си.
— Дал съм клетва — каза уморено на Хилди.
— Никакви репи за вас тогава — подхвърли нахално тя.
— Разкарай се! — изрева ѝ лорд Джонос.
Тя се подчини. Но когато се шмугна покрай Джайм, притиснала до гърдите си една обувка и купчина дрехи, се пресегна и го стисна за члена през бричовете.
— Хилди — напомни му, преди да изскочи полугола от палатката.
„Хилди.“
— Как е лейди съпругата ви? — обърна се Джайм към лорд Джонос, след като момичето си отиде.
— Откъде да знам? Питай септона ѝ. Когато баща ти изгори замъка ни, тя реши, че боговете ни наказват. Сега само се моли. — Джонос най-после беше обърнал бричовете си и затягаше връзките отпред. — Какво те води насам? Черната риба ли? Чухме как се е измъкнал.
— Нима? — Джайм се настани на едно походно столче. — От самия него може би?
— Сир Бриндън не е толкова глупав, че да налети на мен. Харесвам го, няма да отрека. Това няма да ме спре да му щракна прангите, ако се мерне пред очите ми. Знае, че сгънах коляно. И той трябваше да направи същото, но винаги е бил упорит. Брат му сигурно ти го е казал.
— Титос Блекууд не сгъна коляно — изтъкна Джайм. — Възможно ли е Черната риба да потърси убежище в Гарваново дърво?
— Може да го потърси, но за да го намери, ще трябва да мине през обсадните ми линии, а не съм чувал да са му пораснали криле. На Титос също ще му трябва убежище скоро. Стигнали са до плъхове и корени вътре. До другото пълнолуние ще се предаде.
— Ще се предаде още преди да е залязло слънцето. Смятам да му предложа условия и да го върна в кралския мир.
— Разбирам. — Лорд Джонос си навлече кафява вълнена туника с червения жребец на Бракън, извезан отпред. — Ще приеме ли милорд рог ейл?
— Не, но не стой на сухо заради мен.
Бракън си наля, пи и избърса уста.
— Спомена за условия. Какви условия?
— Обичайните. Лорд Блекууд ще трябва да признае измяната си и да се отрече от васалството си към Старк и Тъли. Ще се закълне официално пред богове и хора, че отсега насетне ще остане верен васал на Харънхъл и Железния трон, а аз ще му дам опрощение от името на краля. Ще вземем едно-две гърнета злато, разбира се. Цената на бунта. Ще поискам и заложник като гаранция, че Гарваново дърво няма да се вдигне отново.