Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
Когато Джайм Ланистър и ескортът му поеха между ниските хълмове през долината, не остана почти нищо от нивите, фермите и овощните градини, обкръжавали някога Гарваново дърво: само кал и пепел и тук-там — почернели коруби от домове и мелници. Бурени, тръни и коприва бяха израснали в тази пустош, но нищо, което можеше да се нарече посев. Накъдето и да погледнеше, Джайм виждаше ръката на баща си, дори в костите, които зърваха понякога край пътя. Повечето бяха кости на овце, но имаше и на коне, и на крави, а от време на време виждаха и човешки черепи или скелети, през чиито гръдни кошове бяха израсли бурени.
Никакви големи войски не обкръжаваха Гарваново гнездо, както бе обкръжен Речен пад. Тази обсада беше по-скоро нещо лично, последната стъпка в танц, продължавал столетия. В най-добрия случай Джонос Бракън разполагаше с петстотин мъже около замъка. Джайм не видя обсадни кули, нито тарани или катапулти. Бракън нямаше намерение да разбива портите на Гарваново дърво, нито да щурмува високите му дебели стени. Не очакваше подкрепления, така че беше решил да изтощи съперника си с глад. Несъмнено в началото на обсадата бе имало излази и малки схватки, но въвлечени от половин година в това, двете страни се бяха уморили от подобни глупости. Наложили се бяха скуката и рутината, враговете на дисциплината.
„Крайно време е това да приключи“, помисли Джайм Ланистър. След като Речен пад вече бе в ръцете на Ланистър, Гарваново дърво беше последната останка от краткотрайното кралство на Младия вълк. Щом го завземеше, работата му по Тризъбеца щеше да е приключила и щеше да е свободен да се върне в Кралски чертог. „При краля“, каза си, но друг глас в ума му прошепна: „При Церсей.“
Щеше да се наложи да се изправи пред нея, да. Стига Върховният септон да не я убиеше дотогава. „Ела веднага — беше написала в писмото, което той заповяда на Пек да изгори в Речен пад. — Помогни ми. Спаси ме. Имам нужда от теб, тъй както имах нужда преди. Обичам те. Обичам те. Обичам те. Ела веднага.“ Нуждата ѝ от помощ бе съвсем реална, Джайм не се съмняваше в това. Колкото до останалото… „ебеше се с Лансел и Озмунд Черното котле, и с Лунното момче, доколкото знам…“ Не можеше да се надява да я спаси. Беше виновна във всички углавни престъпления, в които я обвиняваха, а той беше без дясна ръка.
Когато видяха колоната, стражите ги изгледаха по-скоро с любопитство, отколкото със страх. Никой не подаде сигнал за тревога, което напълно устройваше Джайм.
Павилионът на лорд Бракън не се оказа труден за намиране. Беше най-големият в лагера и с най-доброто разположение: вдигнат на нисък хълм до един поток и предлагаше ясна гледка към две от портите на Гарваново дърво.
Палатката беше кафява като знамето, плющящо на централния ѝ пилон, знаме с червения жребец на дома Бракън, изправен на задните си крака на златния си щит. Джайм даде заповед да слязат от конете. Каза на хората си, че могат да се смесят с войската, ако искат.
— Вие двамата не — спря знаменосците си. — Стойте наблизо. Няма да се бавя много. — Скочи от гърба на Чест и закрачи към палатката на Бракън.
Стражите пред входа се спогледаха притеснено, щом се приближи.
— Милорд — рече единият, — за кого да съобщим?
— Ще се представя сам. — Джайм отдръпна платнището със златната си ръка, наведе се и влезе.
Толкова се бяха увлекли в любовната си страст, че не забелязаха появата му. Жената беше затворила очи. Дланите ѝ бяха вкопчени в грубите кафяви косми по гърба на Бракън и пъшкаше при всяко негово забиване. Негово благородие беше заровил глава в гърдите ѝ, стиснал бедрата ѝ с ръце.
Джайм се покашля.
— Лорд Джонос.
Жената отвори очи и изпищя стъписана. Джонос Бракън се превъртя от нея, сграбчи ножницата си, надигна се с оголена стомана в ръка и изруга:
— Седем проклети ада, кой смее да… — После видя бялото наметало и златната броня на Джайм и върхът на меча му се сниши. — Ланистър?
— Съжалявам, че наруших удоволствието ви, милорд — каза Джайм с усмивка, — но малко бързам. Може ли да поговорим?
— Да поговорим. Да. — Лорд Джонос прибра меча. Не беше толкова висок като Джайм, но беше по-тежък, с широки рамене и здрави мишци, на които би завидял и ковач. Кафява четина покриваше бузите и брадичката му. Очите му също бяха кафяви, със зле прикрит в тях гняв. — Изненадахте ме, милорд. Не ме предупредиха, че ще се изтърсите тук.
— И май малко попречих. — Джайм се усмихна на жената в леглото. Беше сложила дясната си ръка на лявата си гърда и лявата между краката, така че дясната ѝ гърда оставаше оголена. Зърната ѝ бяха по-тъмни от тези на Церсей и три пъти по-големи. Усети погледа му и скри и дясната си цица, което обаче оголи хълмчето ѝ. — Всички лагерни курви ли са толкова скромни? — зачуди се на глас. — Ако иска да си продаде репите, човек трябва да ги изложи на показ.