Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Танц с дракони
Танц с дракони - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Танц с дракони

Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:

Джордж Р. Р. Мартин си спечели международно признание със своя монументален цикъл епично фентъзи. Авторът на бестселър №1 на „Ню Йорк Таймс“ поднася петата книга от своята епохална поредица… където познати лица и изненадващо нови сили съперничат за място в една раздробена империя.След колосално сражение бъдещето на Седемте кралства виси на косъм. Нови и нови заплахи възникват отвсякъде. На изток Денерис Таргариен, последната издънка на дома Таргариен, властва с трите си дракона като кралица в град, съграден от прах и смърт. Но Денерис има хиляди врагове. Докато те се сбират, един младеж предприема изпълнено с премеждия пътешествие, за да намери кралицата — но със съвсем различна цел.Беглецът от Вестерос Тирион Ланистър също се отправя към Денерис. Но най-новите му съюзници не са жалки отрепки, каквито изглеждат: между тях има един, който би могъл да осуети претенцията на Денерис за Вестерос завинаги.На север се простира чудовищно огромният Вал от лед и камък… силен само дотолкова, доколкото са силни неговите бранители. Там Джон Сняг, 998-ият лорд-командир на Нощния страж, ще се изправи пред най-голямото си предизвикателство. Защото има могъщи врагове не само в Стража, но и отвън, в земята на съществата от лед.От всички краища отново се разпалват жестоки конфликти, извършват се лични измени и разбойници и жреци, войници и превъплъщенци, благородници и роби ще се изправят пред привидно непреодолими препятствия. Някои ще се провалят, други ще израснат в силата на мрака. Но във време на нарастващ смут вълните на съдба и политика неизбежно ще доведат до най-грандиозния танц от всички.„Какво е «Песен за огън и лед»? Това е единствената фентъзи поредица, която бих поставил на нивото на «Властелинът на пръстените» на Дж. Р. Р. Толкин… Това е фентъзи поредица за яки хора, дори за тези, които не четат фентъзи.“Чикаго Трибюн
1 ... 318 319 320 321 322 323 324 325 326 ... 490
Перейти на страницу:

— Боговете са добри — каза заложникът му колебливо.

„Продължавай да вярваш в това.“ Джайм смуши Чест с шпорите.

Медниково дърво се оказа много по-голямо село, отколкото бе очаквал. Войната беше минала и оттук: свидетелстваха го изгорените овощни градини и почернелите коруби на разрушени къщи. Но на всеки дом в развалини бяха вдигнати три нови. В сгъстяващия се синкав сумрак Джайм зърна прясна слама на десетки покриви. Между един патешки вир и ковачница се натъкна на дървото, дало името на селото, древен висок дъб. Чворестите му корени се извиваха изпод пръстта като гнездо мързеливи влечуги, а на огромния му ствол бяха наковани стотици медни петаци.

Пек се вторачи в дървото, след това кимна към празните къщи.

— Къде са хората?

— Крият се — отвърна Джайм.

Всички огньове в домовете бяха загасени, но някои все още димяха и нито един не беше изстинал. Козата, която Лютия Хари Мерел намери да пасе в една зеленчукова градина, беше единственото живо същество наоколо… но селото имаше твърдина, яка като всяка друга в Речните земи, с дебели каменни стени, високи дванайсет стъпки, и Джайм разбра къде ще намери селяните. „Крият се зад тези стени, щом дойдат нападатели. Затова все още има село тук. И сега пак се крият, от мен.“

Спря Чест пред портите на твърдината и каза високо:

— Вие вътре. Няма да ви навредим. Ние сме кралски хора.

На стената над портата се показаха лица.

— Че то кралски хора ни изгориха селото — извика един. — Преди това други кралски хора ни взеха овцете. Бяха на друг крал, но за овцете ни беше все едно. Кралски хора убиха Харсли и сир Ормънд и изнасилиха Лейси, а после тя умря.

— Не са били мои хора — каза Джайм. — Ще отворите ли портите?

— Като си идете.

Сир Кенос се приближи до него.

— Можем много лесно да разбием тая порта или да я подпалим.

— Докато те хвърлят камъни отгоре ни и ни пронизват със стрели. — Джайм поклати глава. — Няма смисъл да се лее кръв. Тези хора не са ни направили нищо лошо. Ще се подслоним в къщите им, но никакво крадене. Имаме си провизии.

Вързаха конете на селската мера и вечеряха със солено овнешко, сухи ябълки и кораво сирене. Джайм яде малко и пи вино с Пек и заложника Хос. Опита се да преброи петаците, заковани на стария дъб, но бяха твърде много и им загуби бройката. „За какво е всичко това?“ Момчето на Блекууд щеше да му каже, ако го попиташе, но това щеше да развали загадката.

Назначи постове, та никой да не напусне селото. Прати навън и съгледвачи, за да не ги изненада враг. Към полунощ двама се върнаха със заловена жена.

— Яздеше право към нас, милорд. Иска да говори с вас.

— Милейди — каза Джайм. — Не мислех, че ще ви видя отново толкова скоро. — „Богове мили, изглежда с десет години по-стара, отколкото когато я видях последния път. Какво е станало с лицето ѝ?“ — Тази превръзка… ранили са ви…

— Ухапване. — Докосна дръжката на меча си, меча, който той ѝ беше дал, Клетвопазител. — Милорд, възложихте ми да търся.

— Момичето. Намери ли я?

— Да — каза Бриен, Девата на Тарт.

— Къде е?

— На един ден езда. Мога да ви заведа при нея, сир… но трябва да дойдете сам. Иначе Хрътката ще я убие.

Джон

— Р’хлор — запя Мелисандра, вдигнала високо ръце срещу падащия сняг, — ти си светлината в очите ни, огънят в сърцата ни, топлината в слабините ни. Твое е слънцето, което топли дните ни, твои са звездите, които ни пазят в мрака на нощта.

— Слава на Р’хлор, Господаря на Светлината — отвърнаха сватбените гости в накъсан хор, преди поривът на леденостудения вятър да отвее думите им. Джон Сняг вдигна качулката на наметалото си.

Снеговалежът беше лек този ден, рехави снежинки, заиграли във въздуха, но вятърът духаше от изток покрай Вала, студен като дъха на леден дракон в приказките, които разказваше баба Нан. Дори огънят на Мелисандра потръпваше: пламъците се свиваха в изкопа и пращяха тихо, докато червената жрица пееше. Само Дух сякаш не усещаше студа.

Алис Карстарк се наведе към Джон.

— Сняг по време на сватба означава студен брак. Милейди майка ми често го казваше.

Той хвърли поглед към кралица Селайз. „Сигурно е имало виелица в деня, в който Станис се е оженил.“ Присвита под хермелиновата си мантия и обкръжена от своите дами, слугини и рицари, южняшката кралица изглеждаше крехка, бледа и съсухрена. На тънките ѝ устни бе замръзнала напрегната усмивка, но очите ѝ бяха изпълнени с благоговение. „Мрази студа, но обича пламъците.“ Трябваше само да я погледне, за да го разбере. „Една дума от Мелисандра и ще влезе в огъня на драго сърце, ще го прегърне като любим.“

1 ... 318 319 320 321 322 323 324 325 326 ... 490
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)