Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
… И изведнъж Бранд се оказа там.
По рефлекс, ръката ми посегна към Грейсуондир, макар част от мен още в първия миг да осъзна, че той се намира от другата страна на Лабиринта, срещу Бенедикт, в тъмната зала горе в небето.
Отпуснах отново ръка. Бенедикт веднага долови натрапеното присъствие и се обърна към Бранд. Дори не посегна към оръжието си, а само се вторачи през Лабиринта в нашия общ брат.
Първоначално се опасявах, че Бранд може да се появи точно зад Бенедикт и да го прободе в гърба. Аз, обаче, не бих опитал да направя подобно нещо, защото можеше да се окаже, че дори докато умира рефлексите на Бенедикт са достатъчно бързи, за да унищожи нападателя си. Явно Бранд също не беше чак толкова луд.
Той се усмихна.
— Бенедикт… Невероятно… Ти… тук.
Рубина на справедливостта висеше пламтящ на гърдите му.
— Бранд — каза Бенедикт, — хич не се и опитвай.
Като продължаваше да се усмихва, Бранд откопча портупея си и го остави да се свлече на земята. Щом ехото замря, заговори:
— Аз не съм чак толкова глупав, Бенедикт. Още не се е родил човек, който да излезе насреща ти с меч.
— Нямам нужда от меч, Бранд.
Бранд започна бавно да напредва покрай Лабиринта.
— И все пак го носиш като слуга на трона, когато можеш да си крал.
— Никога не съм се стремил към това.
— Така е. — Бранд спря, заобиколил само донякъде Лабиринта. — Лоялен, обезличаващ се. Изобщо не си се променил. Жалко, че татко те обучи толкова добре. Можеше да стигнеш много по-далече.
— Имам всичко, което искам — заяви Бенедикт.
— … За да бъдеш задушен и отстранен така рано.
— И с приказки не ще успееш да минеш покрай мен, Бранд. Не ме карай да те наранявам.
Все още с усмивка на лицето, Бранд отново започна бавно да се придвижва напред. Какво ли се опитваше да направи? Не съумявах да разбера стратегията му.
— Знаеш, че мога някои работи, които за другите са непосилни — продължи Бранд. — Ако има нещо, което желаеш, но смяташ, че не можеш да имаш, сега е моментът да го назовеш и да видиш колко си грешил. Научил съм похвати, в които направо не би повярвал.
Върху лицето на Бенедикт се появи една от редките му усмивки.
— Избрал си грешна тактика — рече той. — Аз мога да имам всичко, което поискам.
— Сред Сенките! — изсумтя презрително Бранд и пак спря. — Всеки от нас може да си играе с призраци! Аз ти говоря за реалността! Амбър! Власт! Хаос! Не някакви си материализирани фантазии! Не второкачествен боклук!
— Ако исках повече от онова, което имам, знам какво да направя. Но не го правя.
Бранд се разсмя и пак тръгна. Бе изминал една четвърт от пътя по периферията на Лабиринта. Рубина светеше по-ярко. Гласът му зазвъня:
— Ти си глупак, доброволно да си носиш веригите! Но ако вещите не те зоват да ги притежаваш, а властта изобщо не те привлича, какво ще кажеш тогава за знанията? Аз до края усвоявах мъдростта на Дуоркин. След което продължих да напредвам, като плащах висока цена за всяко ново проникване в тайните на вселената. Ти можеш да имаш всичко това безплатно.
— Знам твоята цена — възрази Бенедикт — и няма да я платя.
Бранд тръсна глава и отметна коса. В този момент малко облаче мина пред луната и образът на Лабиринта леко се разлюля. Тир-на Ногт поизбледня, после пак се върна на фокус.
— Непоколебим си, наистина си непоколебим — въздъхна Бранд, който очевидно не бе забелязал моментното избледняване. — В такъв случай няма да те изпитвам повече. Налага се да опитам. — Отново спря. — Ти си прекалено добър човек, за да се похабяваш с тези каши в Амбър, да защитаваш нещо, което явно се разпада. Победата ще бъде моя, Бенедикт. Аз ще залича Амбър и ще го построя отново. Ще изтрия стария Лабиринт и ще създам свой собствен. Ти можеш да застанеш до мен. Искам да си на моя страна. Възнамерявам да сътворя един съвършен свят, с повече преки подстъпи от и към Сенките. Смятам да слея Амбър с Царството на хаоса. Владенията ни да минават през всички Сенки. Ти ще командваш нашите легиони, най-силната събирана някога армия. Ти…
— Ако твоят нов свят бъде така съвършен, както казваш, Бранд, няма да има нужда от легиони. Но ако той отразява съзнанието на своя създател, аз съвсем не го виждам като подобрение на сегашното положение. Благодаря ти за предложението, ала ще се придържам към този Амбър, който вече съществува.