Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
— Гледай — заповяда ѝ. — Ти също, мечок.
Джора Мормон вдигна глава и изгледа Дойка. Тирион видя как се стегнаха мишците му. „Ще го удуши и това ще е краят за всички ни.“ Но рицарят само смръщи вежди и се обърна към кървавото зрелище.
Тухлените стени на Мийрийн потръпваха в утринната мараня. Убежището, до което те, нещастните глупаци, се бяха надявали да стигнат. „Колко дълго ще остане убежище обаче?“
И тримата неуспели бегълци бяха издъхнали, преди Дойка отново да подръпне поводите и колата да затрополи напред.
Лагерът на господаря им се намираше на югоизток от Старата вещица, почти в сянката ѝ, простираше се върху няколко акра. „Скромната палатка“ на Йезан зо Кагаз се оказа палат от коприна в лимоненожълт цвят. Позлатени харпии се издигаха на пилоните на деветте ѝ островърхи покрива. От всички страни я обкръжаваха по-малки палатки.
— Това са жилищата на готвачите на нашия благороден господар, на конкубинките и воините, и на няколко не толкова облагодетелствани родственици — каза Дойка, — но вие, миличките ми, ще имате рядката привилегия да спите в павилиона на самия Йезан. Той обича да държи съкровищата си близо до себе си. — Погледна намръщено Мормон. — Не и ти, мечко. Ти си голям и грозен и ще бъдеш окован навън. — Рицарят не реагира. — Първо обаче трябва да ви сложим нашийници.
Нашийниците бяха от желязо, позлатено, за да блести красиво. Името на Йезан беше всечено в метала с валириански глифове, а под ушите бяха закрепени две малки звънчета, за да издава носещият ги весел звън при всяка стъпка. Джора Мормон прие нашийника с навъсено мълчание, но Пени започна да плаче, докато оръжейникът затягаше нейния.
— Тежък е — оплака се тя.
Тирион стисна ръката ѝ.
— От чисто злато е — излъга я. — Във Вестерос знатните дами мечтаят за такава огърлица. — „По-добре нашийник, отколкото пранга. Един нашийник може да се махне.“ Спомни си Шае и как златната верига беше блестяла, докато я извиваше и извиваше около гърлото ѝ.
След това Дойка се разпореди да стегнат оковите на сир Джора на един кол до огнището, а той самият заведе джуджетата в господарския павилион и им показа къде ще спят, в застлана с килим ниша, отделена от главната шатра със стени от жълта коприна. Щяха да делят пространството с други съкровища на Йезан: момче с криви космати „кози крака“, момиче с две глави от Мантарис, брадата жена и едно грациозно същество, наречено Сладкиши, облечено в лунни камъни и мирска дантела.
— Опитвате се да решите дали съм мъж или жена — каза Сладкиши на джуджетата. После вдигна полите си и им показа какво има отдолу. — И двете съм, а господарят ме обича най-много.
„Колекция от уроди — помисли Тирион. — Някъде някой бог се смее.“
— Чудесно — каза на Сладкиши, която имаше лилава коса и виолетови очи, — но се надявахме поне веднъж ние да сме хубавците.
Сладкиши се разсмя, но Дойка не го досмеша.
— Спести си шегите за довечера, когато ще забавляваш благородния ни господар. Ако го задоволите, ще бъдете добре възнаградени. Ако не… — Плесна Тирион по лицето.
— Ще е добре да внимавате с Дойка — каза Сладкиши, след като надзирателят се махна. — Той е единственото чудовище тук.
Брадатата жена говореше непонятна смесица от гхискарски, момчето-козел — някакъв гърлен моряшки говор, наречен Търговската реч. Двуглавото момиче беше малоумно: едната глава беше колкото портокал и изобщо не говореше, другата имаше остри зъби и беше склонна да ръмжи на всеки, който се доближи много до клетката на момичето. Но Сладкиши владееше съвършено четири езика, един от които висок валириански.
— Що за човек е господарят? — попита с тревога Пени.
— Очите му са жълти и вони — каза Сладкиши. — Преди десет години отишъл до Соторос и оттогава гние отвътре. Накарайте го да забрави, че умира, дори за малко, и ще бъде изключително щедър. Не му отказвайте нищо.
Разполагаха само със следобеда, за да научат порядките на робския живот. Робите на Йезан напълниха корито с гореща вода и наредиха на джуджетата да се окъпят: първо Пени, после Тирион. След това друг роб натърка щипещи мехлеми по раните на гърба му, за да не заберат, и ги покри със студена лапа. Подрязаха косата на Пени, а брадата на Тирион подстригаха. Дадоха им меки пантофи и нови дрехи, прости, но чисти.
Щом падна вечерта, Дойка дойде да им каже, че е време да си облекат глумската броня. На Йезан щял да му гостува върховният командващ на юнкайците благородният Юрказ зо Юнзак и трябвало да играят.