Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
Той не рисува дълго. Когато Сузана го видя как клюма над скицника под оранжевото зарево на залязващото слънце, тя взе блока от ръцете му и положи момчето в задната част на „Хо Фат 2“ (бяха подпрели предната част на количката на един голям камък), зави го внимателно с кожите и го целуна по бузата.
Изведнъж Патрик се протегна унесено и докосна пъпката до устата й. Тъмнокожата жена потръпна, ала стисна зъби и остана на мястото си, за да не събуди художника. Циреят отново бе хванал коричка, но пулсираше болезнено под нея и всяка усмивка сякаш раздираше кожата й. Накрая ръката на Патрик се отпусна покрай тялото му и момчето заспа дълбоко.
Роланд наблюдаваше замислено звездите.
— Какво виждаш? — попита го тя.
— А ти? — контрира я мъжът.
Тя погледна небесния пейзаж.
— Ами — започна, — виждам Старата звезда и Старата мечка, но имам чувството, че са се преместили на запад. А това там — о, боже! — Тя го хвана за наболите, покрити с остра четина бузи (все не можеше да му поникне нормална брада) и завъртя главата му. — Това не беше там, когато потеглихме от Западния океан, сигурна съм в това, Роланд! Това съзвездие е от нашия свят — казва се Голямата мечка!
Нейният дин кимна.
— А някога, според най-старите книги в библиотеката на баща ми, то се е виждало и в небето на нашия свят. Наричало се е Черпакът на Лидия. Ето че отново е тук. — Той се обърна към нея и Сузана забеляза усмивката му. — Поредният знак на живота и възраждането. Представям си как се чувства Пурпурният крал, когато погледне нагоре и го види точно над главата си!
ШЕСТ
Малко след това тъмнокожата жена заспа. И засънува.
СЕДЕМ
Отново в в Сентрал Парк, а небето над главата й е яркосиво от първите снежинки, които прехвърчат наоколо; наблизо обаче пеят не „Тиха нощ, свята нощ“ или „Що за дете е това“, а Оризовата песен: „Оризия ще гледа, оризо-ни зелен-о, буйно избуе-но, буйно и зелен-о! Ком-ком-кома-ла! Ком-ком-комала!“ Тя маха шапката си, изплашена да не би и тя да се е променила, но на нея все още пише „ВЕСЕЛА КОЛЕДА!“ и
(тук няма двойници)
Сузана е доволна.
Тя се оглежда наоколо и вижда Еди и Джейк, които й се усмихват. И двамата са гологлави — тя е взела шапките им. Тя е съчетала шапките им.
На пуловера на Еди пише: „АЗ ПИЯ НОЗ-А-ЛА!“
А на този на Джейк: „АЗ КАРАМ «ТАКУРО СПИРИТ»!“
Това не е нещо ново, ала когато поглежда към алеята, водеща до Пето Авеню, дъхът и спира. Там има врата, висока поне два метра, която изглежда изработена от солидно желязно дърво. Дръжката е от масивно злато и върху нея е гравиран някакъв символ, който съумява да разпознае, макар и след напрегнато взиране. Два кръстосани молива. „Еберхард-Фабер 2“, без всякакво съмнение. С отстранени гумички.
Еди й подава чаша горещ шоколад. Идеалната чаша горещ шоколад, mit schlag отгоре, поръсен с индийско орехче.
— Заповядай — казва й Еди. — Донесъл съм ти горещ шоколад.
Тя не обръща никакво внимание на предложената чаша, защото е погълната от вратата.
— Като онези на плажа е, нали? — пита тя.
— Да — казва Еди.
— Не — казва Джейк в същото време.
— Сама ще разбереш — казват двамата едновременно и се усмихват един на друг.
Сузана минава покрай тях. Вратите, през които Роланд ги беше изтеглил, бяха обозначени със следните надписи: „ЗАТВОРНИКЪТ“, „ГОСПОДАРКАТА НА СЕНКИТЕ“ и „УБИЕЦЪТ“, докато на тази се вижда
Под тези йероглифи пише:
ХУДОЖНИКЪТ
Тъмнокожата жена се обръща, ала Еди и Джейк вече ги няма.
Сентрал Парк също го няма.
Тя се намира сред руините на Луд и се взира в опустошените земи.
В този миг до слуха й достигат четири думи, понесени на крилете на студения и хапещ вятър:
— Не остана… време… побързай…
ОСЕМ
Тя се събужда, обзета от паника, и си мисли: „Трябва да го изоставя… и най-добре да го сторя, преди да съм зърнала Тъмната кула. Ала къде ще отида? И как мога да го оставя да се изправи сам срещу Мордред и Пурпурния крал? Нима Патрик би могъл да му помогне?“
Тази идея я накара да се замисли над следното — стигнеше ли се до сблъсък, Ко щеше да се окаже много по-ценен за Роланд, отколкото момчето. Рунтавелкото бе доказал куража и издръжливостта си в множество схватки и бе достоен да се нарича стрелец, ако имаше револвер и ръка, с която да стреля. Патрик, от друга страна… Патрик беше рисувач. Вярно, че беше бърз като светкавица, ала едва ли можеше да убива със своите моливи, дори и да бяха подострени като игли.