Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
Рейт се приближава до мен и ми кимва.
— Ще направят каквото се иска от тях — казва тихо той. — Деймън е добър човек. Знае как да изпълнява заповеди.
Поглеждам го с присвити очи.
— Това ли е твоето определение за добър човек?
Бледите му очи срещат моите.
— А твоето какво е?
Вместо да отговоря, аз поглеждам надолу към петгалоновия супник, който някой е задигнал от интендантството. Той е поставен върху масата от дясната ми страна и е пълен до средата с топла като плюнка вода, в която кисне дясната ми ръка. Свивам я в юмрук и я отпускам. Парчетата от разкъсаната ми кожа плават като медузи, оставяйки след себе си сламеножълти облачета кръв.
— Добре — казвам аз и изваждам ръката си. — Ето ръката ми.
На подиума, от лявата ми страна, седи свит на треперещо кълбо Тоа Сител, все още окован. От време на време се сгърчва или издава тихи хълцащи звуци; понякога по бузите му се стичат сълзи. Рейт прави някакъв сложен жест, сплита и разгъва пръстите си като в онази игра с канап, от който се правят фигурки, и Тоа Сител изпада в безсъзнание и утихва.
Рейт развързва парцала и внимателно го вади от устата му; после бавно, почти благоговейно го изплаква в окървавената вода в супника и го изцежда, преди отново да го затъкне в устата на Патриарха.
Махвам с ръка към супника.
— Ето, отнеси супата долу на твоите момчета. Време е да се захващат за работа.
С безизразно лице той го вдига и го понася към арената.
— Наредете се в колона — казва той. — По чин. Деймън, ти си пръв.
Временният посланик послушно пристъпва напред. Бавно, с ритуална тържественост, той загребва от водата с едната си ръка и я поднася към устните си, после отстъпва встрани, за да пропусне следващия. Да, той ще изпълнява заповедите на Рейт.
Рейт ще изпълнява моите.
Доброволно.
Предано.
Такава е сделката ни: неговото подчинение в замяна на кръвта ми. А той е мъж на честта. И щом мога да вярвам повече на враговете ми, отколкото на приятелите, какво говори това за мен?
Рейт сяда на подиума в краката ми, притискайки длан към раната на хълбока си.
— Готово е — мрачно и обречено шепне той. — Всичко свърши. Сега съм твой.
— Спокойно, хлапе — казвам му аз. — Нали не си ми продал душата си.
Погледът му е суров като тундра.
— Какво е това душа?
5.
Орбек минава през арката в дъното на Залата, следван от шумна тълпа нехора. Сочи коридора с бивните си и ми кимва.
— Спокойно — заявявам гръмко аз. — Оставете ги да влязат.
Нехората нахлуват в залата: вълна от безумие, увенчана със стичащата се от устата им пяна. Повечето от тях вече са погълнати до такава степен от лудостта, че тя играе по нервите им, принуждава ги да се тресат и да куцат, да залитат и да се гърчат спазматично. Това, че още не са се обърнали един срещу друг, е свидетелство за авторитета на Киърандел; тя успява по някакъв начин да ги сплоти, да насочи породената от ХРВП лудост извън групата им: срещу Империята. Срещу хората.
Срещу мен.
И те миришат: разнасят вонята на гнило месо и вкиснала урина, на неумити мишници и гнили зъби. Тя ги изпреварва, мазна вълна, която нахлува в Залата на правосъдието, изпълва я и се стоварва върху главите ни. Можем да се удавим в тая воня като плъхове във варел с дъждовна вода.
Миришат като татко.
Преди две седмици само вонята щеше да е достатъчна, за да ме откаже.
Странно как се променят нещата.
Навеждам се надясно, за да погледна към Крис, който седи в Креслото на Наместника, едно стъпало по-горе и вляво от мястото, където се намира Рейт.
— Време е за шоу.
Той не отговаря. Само лекото повдигане на гърдите му показва, че все още е жив.
— Хей — промърморвам аз. — Хайде, Крис. Купонът започва.
Очите му се отварят бавно и той се усмихва едва-едва.
— Как си?
В гласа му се долавя призрачната хладност на менталното зрение.
— По-добре. Много по-добре, Хари. Тук горе… — лекото махване обхваща целия свят извън донжона — … мога да тегля от Потока, за да потуша треската. Благодаря… ти… че ме измъкна оттам.
— Как е кракът?
— Боли — признава той с тъжно повдигане на раменете, но продължава да се усмихва. — Но само вътре, в костта, където винаги си е боляло. Месото над нея… ами…