Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Няма да чакам! Като си си довел висш стратег, по-добре го изслушай какво има да ти каже.
— Добре, слушам те.
— Ти се съгласи, че по всяка вероятност няма да успееш да стигнеш там преди него. Но някой друг би могъл.
— Кой и как?
— Ами, вече се свързах с Бенедикт. Той е тук. В този момент се намира в двореца, в залата на Лабиринта. Досега би трябвало да е минал през него и да чака в центъра. Ти иди до подножието на Стълбата към небесния град. Застани там и започни да следиш за изгрева на луната. В мига, в който Тир-на Ногт придобие форма, влез във връзка с Бенедикт посредством Фигурата му. Кажи му, че всичко е готово и да използва силата на нашия Лабиринт, за да се прехвърли при Лабиринта в Тир-на Ногт. Колкото и бързо да се придвижва Бранд, няма да успее да го изпревари.
— Да, предимствата са ясни — одобрих аз. — Това е най-бързият начин да се качи там човек, а Бенедикт със сигурност е най-подходящият. Той би могъл без проблеми да се справи с Бранд.
— Наистина ли мислиш, че Бранд няма да вземе никакви предпазни мерки? — поинтересува се Ганелон. — От всичко, което съм чувал за него, съдя, че е умен, макар и мръднал. Той може да е предвидил подобен ход.
— Прав си. Някакви предложения какво да правим?
Ганелон силно замахна, плясна се по врата и се усмихна.
— Комар! — поясни. — Извинявай. Отвратителни гадинки.
— Все още ли мислиш…
— Мисля, че е най-добре да останеш във връзка с Бенедикт през цялото време, докато е горе. Ако Бранд вземе надмощие, нищо чудно да се наложи светкавично да дръпнеш Бенедикт, за да му спасиш живота.
— Разбира се. Но тогава…
— Тогава ще сме загубили рунда. Признавам. Ала не и играта. Дори да успее докрай да се настрои към Рубина, Бранд ще трябва да се добере до първичния Лабиринт, за да нанесе истинската вреда с него. А ти си поставил там надеждна стража.
— Така е — казах аз. — Изглежда всичко си обмислил. Изненада ме, с тези бързи действия.
— Напоследък разполагам с много време, което щеше да е лошо, ако не го използвах за мислене. Така че, използвах го. А сега си мисля, че е най-добре да побързаш. Денят няма да стане по-дълъг.
— Съгласен съм. Благодаря ти за добрите съвети.
— Спести си благодарностите, докато видим какво ще излезе от тях — поръча ми той и прекъсна връзката.
— Май разговорът беше важен — изкоментира Рандъм. — Какво се готви?
— Уместен въпрос — отвърнах, — но точно сега нямам никакво време. Ще трябва да почакаш до утре за цялата история.
— Мога ли да помогна с нещо?
— Всъщност, можеш, ако двамата се върнете в Амбър на един кон или използвате Фигура. Необходим ми е Звездин.
— Разбира се — рече Рандъм. — Лесна работа. Това ли е всичко?
— Да. Бързината е всичко.
Тръгнахме към конете.
Потупах Звездин по врата, след което го яхнах.
— Ще се видим в Амбър — заяви Рандъм. — Успех.
— В Амбър — повторих аз. — Благодаря.
Обърнах се и поех към Стълбата, като прегазих удължаващата се на изток сянка на моята гробница.
XIII
Върху най-високия хребет на Колвир има образувание, което наподобява три стъпала. Седнах на най-ниското от тях и зачаках над мен да се появят още. Затова са необходими нощ и лунна светлина, така че половината от изискванията бяха изпълнени.
На запад и североизток имаше облаци. Изгледах ги злобно. Ако успееха да се струпат така, че да закрият луната, Тир-на Ногт щеше да се стопи в нищото. Поради тази причина препоръчително бе винаги да се осигурява втори човек на земята, за да те пренесе с Фигурата на безопасно място, ако градът изчезне около теб.
Небето над главата ми беше чисто, обаче, осеяно с познати звезди. Когато луната изгрееше и светлината й паднеше върху камъка, на който седях, стълбата в небето щеше да се появи, да се издигне на огромна височина, устремена към Тир-на Ногт — образът на Амбър, който плуваше в нощния въздух.
Бях уморен. Твърде много неща се бяха случили за прекалено кратко време. Тази неочаквана почивка, когато можех да си сваля ботушите и да разтрия краката си, да се облегна назад и да отпусна глава, макар и върху камък, беше лукс, чисто животинско удоволствие. Загърнах се по-плътно с плаща си, за да прогоня усилващия се студ. Една гореща вана, обилна вечеря и постеля биха ми дошли чудесно. Но засега можех само да си мечтая за тях. Най-добре беше просто да се отпусна и да оставя мислите си да забавят ход, да се реят като призраци над събитията от деня.