Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Летателни апарати с дистанционно управление (ЛАДУ)
Безпилотни самолети, използвани за РАЗУЗНАВАНЕ.
Безпилотните летателни апарати, наричани „сонди“, а по-късно — ЛАДУ, съществуват още от времето на Първата световна война. Но само през Виетнамската война през 60-те години са използвани непрекъснато като платформи за събиране на разузнавателни сведения. Популярното им название във Виетнам е БЪФАЛО ХЪНТЪР. От 80-те години тези самолети са известни в американските военни среди като безпилотно летателно средство (БЛС).
Първото по-значително използване на сонди за разузнавателни цели след Виетнамската война е от Израел през 80-те години. Сондите са пускани срещу сирийците в долината Бекаа в Ливан. През 1982 г., когато Ясер Арафат и неговата Организация за освобождение на Палестина са принудени да напуснат Бейрут, над американски кораб в пристанището прелита израелска сонда Мастиф, без да бъде забелязана. Сондата изпраща телевизионна картина до контролната станция в Южен Ливан. Година по-късно сонда Мастиф, снабдена с камера, „засича“ нищо неподозиращия американски министър на отбраната Каспар Уайнбъргър, който е на посещение в Бейрут. И отново сондата не е засечена от американските сили. Телевизионните филми от тези инциденти дават тласък в развитието на американо-израелските сонди, наречени Пайъниър.
Съветският съюз и други страни също имат постижения в развитието на разузнавателните сонди, но Израел и САЩ си остават водещите производители. Съединените щати непрекъснато използват разузнавателни сонди по време на Войната в Персийския залив през 1991 г. Те са пускани и в Босна — за пръв път през 1994 г., за да осигурят разузнавателни сведения и НАБЛЮДЕНИЕ за омиротворителните сили. Израел използва сонди през април 1996 г., за да насочва артилерийския и ракетния огън срещу партизаните на Хизбула.
По време на Войната в Залива Пайъниър се оказва високоефективно тактическо разузнавателно средство. Апаратът има характерни 2-опашни надлъжници. Задвижва се от двигател с възвратно-постъпателно движение и бутална перка. Сондата може да се изстреля с ракети и да бъде прибрана или да се улови с мрежа, докато е в полет. Конструкцията й е от метал и фибростъкло и затова трудно се засича от радар. По време на Войната в Залива Пайъниър са снабдени с телевизионна камера, която работи на дневна светлина или като вариант — с инфрачервен сензор. (Контролиращата база данни има обхват от 180 км.) Сондите се използват от военноморския флот и се пускат от военни кораби, а по време на Войната в Залива — и от американската военна пехота от сушата. Около 40 апарата Пайъниър осъществяват 552 излитания с общо време на полет 1641 часа. Най-малко по един Пайъниър е бил непрекъснато във въздуха по време на операция Пустинна буря през януари и февруари 1991 г. Сондите определят точността на военноморския огън, регистрират загубите в жива сила и техника и извършват разузнаване.
Pioneer
На 27 февруари 1991 г. Пайъниър засича 2 иракски патрулни катера край остров Файлака. Преди да бъде прекратен полетът му, е забелязан от иракските войници на острова. Те решават, че ще бъдат нападнати, и се предават на Пайъниър! Това е първият случай, в който противникови войски се предават на безпилотно летателно средство (БЛС).
Друга сонда по време на Войната в Залива е Пойнтър — малко, изстрелвано на ръка БЛС, което прилича на модел на самолет. Пойнтър може да се пренася в 2 раници: в едната е 20,385-килограмовият уред, а в другата — 22,650-килограмовият контролен панел. Няколко сонди Пойнтър са закарани в Саудитска Арабия през 1991 г. за морските пехотинци. Сензорите им предават към черно-бяла телевизионна камера, която използва 8-милиметрова видеокасета. БЛС може да бъде модифицирано и снабдено с детектор за химикали. Полетното време е над 1 час.
Pointer
В началото на въздушните операции в Залива военновъздушните сили и военноморският флот на САЩ пускат сонди в Ирак, за да бъдат пренасочени иракските радари. Ефективността на БЛС по време на Войната в Персийския залив дава силен тласък за развитието и производството им в САЩ. Създадени са модели, които могат да летят на височина 1,520–7,620 км и да остават във въздуха до 24 часа, а има и други, които летят на височина 13,700 км с продължителност на полета 8 часа. Приложението на БЛС варира от ТАКТИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ до въздушни предупреждения за атаки на бомбардировачи и балистични ракети.