Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
— Да сключи брак ли? Нищо подобно — отвърна Джоз. — Неотдавна получих писмо от нея, в което не се споменава нищо за женитба. Впрочем чудно е, тя казва, че тъкмо вие ще се жените и се надява, че ще бъдете щастлив.
Добин поиска да види датата на писмата, които Джоз бе получил от Европа, и цивилният ги донесе. Те бяха пратени два месеца по-късно от тези на майора; и корабният лекар се поздрави за лечението, което бе приложил спрямо новия си пациент, предаден му от мадраския колега с много малка надежда за оздравяване. Защото от него ден, от деня, когато бе сменил лекарството, майор Добин започна да се поправя. И така именно се случи, че онзи достоен офицер, капитан Кърк, не можа да получи повишение в службата.
След като отминаха остров Св. Елена, бодростта и веселостта на майор Добин станаха такива, че удивиха всички пасажери. Той се шегуваше с мичманите, фехтуваше се с помощник-капитана, тичаше по палубата като момче и една вечер изпя една комична песен за голямо забавление на цялата компания, събрала се след вечеря на чашка грог. Изобщо той беше толкова весел, жив и приятен, щото дори капитан Браг, който отначало го смяташе за доста скучен човек, бе принуден да признае, че майорът е сдържан, но образован и достоен за похвала офицер.
— Дявол да го вземе, той няма кой знае колко изискани маниери — казваше Браг на помощника си — и няма да се представи добре в правителствения дом в Ропър, където негово сиятелство и лейди Уилям бяха толкова любезни и се ръкуваха с мене пред очите на всички гости, като ме поканиха да пия с тях бира на вечерята, заедно със самия главнокомандуващ; да, няма маниери, но в него има нещо, което…
И по този начин мистър Браг показа, че е проницателен човек, също както и способен капитан.
Но когато останаха десет дни до пристигането им в Англия и поради липсата на попътен вятър трябваше да почакат, Добин стана толкова нетърпелив и настроението му така се развали, че това удиви спътниците му, които по-рано се бяха възхищавали от веселостта му, и приятния му нрав. Той се оправи чак когато попътният вятър отново задуха и беше много възбуден, когато пилотът пое кормилото. Боже мой, как биеше сърцето му, когато двете мили камбанарии на Саутхамптън се показаха на хоризонта!
Глава LVIII
Нашият приятел майорът
Нашият майор беше станал толкова симпатичен на всички от кораба «Рамшундър», че когато той и мистър Седли слязоха в бреговата, лодка, дошла да ги посрещне и да ги вземе от кораба, целият екипаж — моряци и висш персонал, начело със самия велик капитан Браг, извикаха три пъти «ура» за майор Добин, който се изчерви силно и няколко пъти кимна с глава в знак на благодарност. Джоз, който навярно смяташе, че поздравите са за него, свали шапката си със златните галони и я размаха тържествено към приятелите си, след което ги изтеглиха на брега с голяма тържественост и те се отправиха към хотел «Роял Джордж».
Макар и величественият вид на печеното говеждо и на сребърната висока бирена чаша, загатваща за домашно приготвена бира, които вечно поздравяват окото на завърналия се от чужбина пътник при влизане в трапезарията на хотел «Джордж», да действуват много освежително и приятно, така че човекът, който влиза в тази удобна и уютна английска странноприемница, с радост би могъл да пожелае да остане там няколко дни, все пак Добин започна веднага да приказва за пощенска кола и щом се намери в Саутхамптън, изрази намерението си да тръгне незабавно за Лондон. Джоз обаче не искаше и да чуе за тръгване още същата вечер. Защо трябва да прекара нощта в пощенската кола вместо в голямото и широко меко пухено легло, готово да замести отвратителното тясно корабно легло, в което внушителният бенгалски джентълмен бе затворен през време на пътуването? Той не можеше да помисли за местене, докато не се разчистеше багажът му. Така че майорът бе принуден да чака до другия ден и изпрати писмо на семейството си, с което съобщаваше, че е пристигнал, и изтръгна обещание от Джоз и той да пише на близките си. Джоз обеща, но не го направи. Капитанът, лекарят и един-двама от пасажерите дойдоха да вечерят в хотела с двамата ни приятели. Джоз много се прояви при поръчването на великолепната вечеря и даде дума на майора, че на следния ден ще потегли заедно с него. Собственикът на странноприемницата каза, че му правело истинско удоволствие да гледа как мистър Джоз изпива първата си чаша бира. Ако имах време и ако се осмелявах да се отклоня от разказа си, можех да напиша цяла глава относно първата чаша бира, изпита на английска земя. Ах, колко е сладка тя! Заслужава си да бъдеш далеч от дома цяла година само за да изпиташ удоволствието от тази първа глътка.