Панаир на суетата (роман без герой)

След като напуснаха Св. Елека, той се показа много щедър, като черпеше наляво и надясно с разни корабни припаси, кларет, консервирани меса и бутилки сода, приготвени специално за него. На кораба нямаше дами и майорът даде първенството на цивилния, така че той беше най-важното лице на трапезата, а мистър Браг, капитанът на кораба, и офицерите от «Рамшундър» се отнасяха към него с онова почитание, което му се полагаше поради ранга му. Той изчезна малко нещо изплашен през време на двудневната буря, когато помоли да обковат с летви прозорчетата на каютата му; и остана в леглото си, като четеше «Перачката на Финчли Комън», оставена на борда на «Рамшундър» от почитаемата лейди Емилия Хорнблоуър, съпруга на преподобния Сайлъс Хорнблоуър, когато двамата бяха на път за нос Добра Надежда, където мъжът й бе мисионер. Но той беше донесъл със себе си други книги — романи и драми, които раздаваше на пасажерите и ставаше приятен на всички с любезното си и снизходително държане.

През много и много вечери, докато корабът пореше вълните на тъмния ревящ океан, а луната и звездите светеха отгоре и камбаната отброяваше напевно часовете, мистър Седли и майорът седяха на палубата, приказвайки за отечеството си, докато майорът пушеше лулата си, а цивилният дърпаше наргилето, което слугата му приготовляваше.

Удивително беше с какво постоянство и умение майор Добин успяваше да сведе разговора до Амелия и нейното малко момче. Джоз се дразнеше малко от нещастията и безцеремонните молби за помощ на баща си, но майорът го успокояваше, като му изтъкваше, че всичко това се дължи на бедите и напредналата възраст на стария джентълмен. Той загатваше, че Джоз може би няма да иска да живее при двамата стари, чиито навици едва ли ще се съгласуват с навиците на един по-млад човек, свикнал с друго общество (цивилният се поклони при този комплимент), но, продължаваше майорът, колко изгодно би било за него да си има собствена къща в Лондон, а не някаква си обикновена ергенска квартира както по-рано; как сестра му Амелия би била най-подходящото лице, което да домакинствува в нея; колко е тя изискана и нежна и какви хубави и благородни обноски има. Той разправи много случаи, които показваха какъв успех бе имала мисис Джордж Озбърн в Брюксел и Лондон, където много се бяха възхищавали от нея хора от най-финото общество. Сетне той загатна колко редно би било от страна на Джоз да изпрати Джорджи в някое хубаво училище и да направи от него истински мъж; защото майка му и неговите родители сигурно ще го разглезят прекалено много. С една дума, този хитър майор накара цивилния да обещае, че ще се погрижи за Амелия и нейното лишено от подкрепа дете. Той още не знаеше какви събития се бяха случили в семейство Седли и как смъртта отнесла майката, а богатството бе грабнало Джордж от Амелия. Но едно е вярно, че винаги и всеки ден този поробен от любовта джентълмен на средна възраст мислеше за мисис Озбърн и цялото му сърце бе изпълнено с желанието да й помага. Той увещаваше, умилкваше се и ласкаеше Джоз Седли с постоянство и сърдечност, които навярно сам дори не съзнаваше. Има някои мъже с неомъжени сестри или дори дъщери, които може би си спомнят колко необикновено любезни се показват към тях господата, когато ухажват близките им жени; и сигурно този мошеник Добин бе подтикван от точно такова лицемерие.