История на Втората световна война

Ефектът от тях е най-малък в групата армии „Център“. Това се дължи до голяма степен на новия командващ генерал Модел, който заменя Буш почти веднага след първоначалния пробив, когато нервите на Буш не издържат на руския натиск отпред и на Хитлеровия в гръб. При нахлуването в Русия през 1941 г. Модел е само дивизионен командир, а сега на 54 години е с близо десет години по-млад от повечето висши германски военачалници. При бързото си издигане той запазва първоначалната си енергичност и коравосърдечие, които е показал още като командир на танкова дивизия. Той е и един от малкото генерали, които се осмеляват да спорят с Хитлер. Фюрерът обаче предпочита неговата откритост пред заядливия маниер на Манщайн и затова е по-склонен да му даде повече свобода на действие. Възползвайки се от необичайната за Хитлер толерантност, Модел нарежда по своя преценка изтегляне на войските от уязвимите позиции и често не се съобразява с инструкциите, които получава. Постиженията му в измъкването на застрашените армии се дължат повече на неподчинението му, отколкото на показаните военни умения. Същевременно заеманото от него положение и начинът, по който Хитлер приема решенията му, естествено, засилват лоялността му към клетвата, която е положил пред фюрера. След 20 юли Модел е първият военачалник, който осъжда заговора и декларира, че армията продължава да е вярна на Хитлер. Вярата на фюрера в него се засилва още повече от развоя на послед-валите военни събития.

В началото на август се забелязва внушително прегрупиране на германците и влизането на руснаците във Варшава е отложено до следващата година. Вечерта на 1 август по-голямата част от града е в ръцете на неговите граждани. Тъкмо когато очакват руснаците да преминат реката и да им се притекат на помощ, те чуват обаче как грохотът на оръдията отслабва, и те са изоставени в недоумение сред настъпилата зловеща тишина. След това на 10 август тази тишина е разкъсана от масирана бомбардировка от въздуха и от земята, която слага началото на опита на германците отново да установят контрол над града. Във Варшава силите на полското нелегално съпротивително движение начело с генерал Бор се сражават отчаяно, но скоро са изолирани в три малки района, а от другия бряг на реката не им оказват помощ. Естествено е да си мислят, че руснаците нарочно не са се намесили, Разбираемо е също защо руското командване не е много склонно поляците да вземат освобождаването на своята столица от германците в свои ръце и това да ги накара да се чувстват по-независими.