Вихърът на Жътваря

След това се отдалечи, а тя все още не можеше да погледне към него. „Феар Сенгар, глупако. Глупак като всеки друг мъж, като всички други мъже. Какви са тези жестове? Защо е тази жажда за саможертва? Защо всички вие се отдавате на нас? Не сме чисти съсъди. Не сме невинни. Няма да съхраним душата ви като драгоценно, крехко бижу. Не, глупако, ще злоупотребим с нея все едно си е наш скъпоценният дар или дори че е с по-нищожна стойност и от това — ако е възможно.“

Чу скърцане по камъните и се обърна. Удинаас клечеше пред нея. В шепите му — сребриста рибка. Гърчеше се в смаляващата се вода.

— На шест ли се каниш да я разделиш, Удинаас?

— Не, Аквитор. Погледни я. Внимателно. Виждаш ли? Няма очи. Тя е сляпа.

— А важно ли е това? — Но осъзна, че е важно. Погледна го намръщено, видя резкия блясък в очите му. — Ние не виждаме това, което наистина е тук, нали?

— Тъмнина — промълви той. — Пещерата. Утробата.

— Но… как? — Огледа се. Каменист пейзаж, посърнали лишеи и мъх, сухи дървета. Небе.

— Дар, разбира се — каза Удинаас и се изправи. — Взела е съпруг, нали?

Тя го загледа как тръгна назад към потока, видя с каква нежност върна сляпата рибка в бързея. Жест, който Серен не би очаквала от него. „Тя? Взела е съпруг?“

— Дар, разбира се — каза Удинаас, щом се върна при нея. — Спорът продължава да кипи.

— Майката Тъма… и Бащата Светлина.

Той се усмихна с обичайната си широка усмивка.

— Най-сетне Серен Педак се размърда от ямата си. Мислех си за онези трима братя.

Трима братя?

Той продължи, все едно Серен знаеше за кого й говори.

— Чеда на Майката Тъма, да, но пък те са били много, нали? Имало ли е нещо, което е отделило тях тримата? Андарист, Аномандър, Силхас. Какво ни казва Клип? О, добре, нищо. Но ние видяхме гоблените, нали? Андарист, като самата полунощ. Аномандър, с коса от огнено бяло. И тук — Силхас, нашият ходещ ужас, по-бял от всеки труп и също толкова дружелюбен. И тъй, какво е причинило този велик раздор между синове и майка? Може би не е това, че си е разтворила краката за Светлина като втори баща, който никой от тях не е искал. Може би всичко това е лъжа, една от онези, по-удобните. Може би, Серен Педак, е било откриването кой е баща им.

Тя не можа да се сдържи и очите й проследиха погледа му към стоящия в далечината Силхас Руин. След това изсумтя и извърна глава.

— Има ли значение?

— Има ли значение? Не точно сега. Но ще има.

— Защо? Всяко семейство си има своите тайни.

Удинаас се засмя.

— Аз пък имам своите въпроси. Ако Силхас Руин е цял Светлина отвън, какво трябва да е отвътре?