Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
„Ще умра — помисли Джон, — ако не останем някак сами.“
Влакът продължи; Фльор се наведе пак напред.
— Аз никога не отстъпвам — каза тя. — А ти?
Джон поклати глава живо.
— Никога! — каза той. — Ще ми пишеш ли?
— Не; но ти можеш да ми пишеш. До клуба ми.
И в клуб членуваше значи… Чудесна девойка!
— Измъкна ли нещо от Холи? — прошепна той.
— Опитах се, но нищо не излезе. Не посмях да настоявам.
— Какво може да е било? — извика Джон.
— Непременно ще узная.
Последва продължително мълчание, докато най-после Фльор каза:
— Мейдънхед! Внимавай, Джон!
Влакът спря. Единственият им спътник слезе. Фльор спусна завеската откъм своята стана.
— По-скоро! — извика тя. — Гледай през прозореца колкото може по-зверски!
Джон издуха носа си и се намръщи; никога в живота си не се бе мръщил така! Една стара дама отмина, друга, по-млада, се опита да отвори. Дръжката се завъртя, но вратата не мръдна. Влакът тръгна, младата дама тръгна към друг вагон.
— Какво щастие! — извика Джон. — Вратата се запъна.
— Да — отвърна Фльор. — Аз я задържах.
Влакът потегли; Джон коленичи.
— Следи с поглед коридора — прошепна Фльор. — И бързо!
Устните й срещнаха неговите. И макар целувката им да трая може би десет секунди, душата на Джон напусна тялото му и отлетя така далеко, че, когато седна отново срещу невъзмутимата девойка, беше пребледнял като смъртник. Чу въздишката й и тя му се стори най-ценния звук, който бе чувал досега — най-прекрасното признание, че той значи нещо за нея.
— Шест седмици всъщност не са много време — заяви Фльор; — а ти можеш да ги съкратиш, стига да изглеждаш там спокоен и да не показваш, че мислиш за мен.
Джон се смая.
— Тъкмо това е необходимо, Джон, за да ги убедиш. Не разбираш ли? И ако ние не се променим, когато се върнеш, те ще се откажат вече да стават смешни. Съжалявам само, че не отиваш в Испания; в Мадрид, казва татко, имало картина на Гойя с една девойка, която приличала на мене. Всъщност не прилича… у нас има репродукция от нея.
За Джон това беше слънчев лъч, пронизал мъглата.
— Ще поискам да отидем в Испания — каза той, — мама няма да има нищо против. Тя не е била никога в Испания. А баща ми много цени Гойя.
— О, да; баща ти е художник, нали?
— Само акварелист — призна откровено Джон.
Като стигнем в Рединг, Джон, слез пръв и иди да ме чакаш при кавершамския шлюз. Ще изпратя колата да се върне и ще тръгнем пеша покрай реката.
Джон стисна признателно ръката й; и двамата замълчаха, забравили целия свят, макар че поглеждаха с едно око към коридора. Но влакът летеше сякаш двойно по-бързо, а шумът почти се губеше във въздишките на Джон.
— Наближаваме — каза Фльор; — а пътеката покрай брега е съвсем открита. Още веднъж! О, Джон, не ме забравяй!
Джон й отвърна с целувка. След миг един поруменял, разсеян младеж скочи от влака и изтича по перона, като ровеше из джобовете за билета си.
Когато най-сетне Фльр го настигна по крайбрежната пътека отвъд кавершамския шлюз, той бе успял да си възвърне до известна степен равновесието. Щом трябва да се разделят, няма да прави зрелища. Ветрецът откъм светлата река извръщаше към слънцето бледата страна на върбовите листа и придружаваше с шумола си двамата млади.
— Казах на шофьора ни, че ми се е завило свят от влака — обясни Фльор. — Естествено ли се държа, когато слезе на перона?
— Не зная. Какво значи, според теб, „естествено“?
— За теб е естествено да изглеждаш сериозен и щастлив. Когато те видях за първи път, ми се стори, че съвсем не ще приличаш на другите хора.
— Точно това помислих и аз, когато те видях първия път. Веднага разбрах, че никога не ще обикна друга девойка.
Фльор се засмя.
— Ние сме невероятно млади. А младежките мечти за любов са отживелица, Джон, освен това са и страшно губене на време. Помисли какви развлечения можеш да имаш! Та ти дори не си започнал още да живееш; просто срамота! Аз също. Като си помисля само!
В душата на Джон нахлу смут. Как можеше да приказва тя така, тъкмо когато щяха да се разделят?
— Ако наистина мислиш така — заяви той, — не мога да замина. Ще кажа на мама, че трябва да се заловя за работа. При сегашното положение в света!
— Положението в света ли?
Джон пъхна дълбоко ръце в джобовете си.
— Разбира се! — отвърна той. — Помисли колко хора мрат от глад!
Фльор поклати глава:
— Не, аз не искам да провалям живота си за глупости!
— Глупости ли? Но сегашното положение на нещата е ужасно и човек е длъжен да помогне!