Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— Няма, Анет!
Знаеше ли баща й, че този човек нарича майка й Анет? Винаги на страната на баща си — децата вземат винаги страна в семействата с обтегнати отношения, — тя се спря нерешително. Говореше майка й със своя тих, звънък, приятен глас. Долови само една дума „demain“285. И отговорът на Профон: „Добре“ Фльор се намръщи. Лек звук наруши тишината. След това гласът на Профон: „Отивам мъничко да се разходя.“
Фльор се стрелна през стъклената врата във всекидневната. Ето го и него — от гостната, през верандата, в градината; тракането на билярдните топки, което бе престанала да чува, докато се вслушваше в другите звукове, се чу отново. Тя тръсна глава, мина в хола и отвори вратата на гостната. Майка й седеше на дивана между двата прозореца с кръстосани нозе, полуотворени устни, притворени очи. Изглеждаше необикновено красива.
— Ах, ето те най-после, Фльор! Баща ти започна да се безпокои!
— Къде е той?
— В картинната галерия. Иди при него!
— Какво ще правиш утре, мамо?
— Утре ли? Отивам в Лондон с леля ти.
— Така и мислех. Ще ми купиш ли един съвсем прост чадър?
— Какъв цвят?
— Зелен. Предполагам, че всички гости си отиват.
— Да, всички; ти ще утешаваш баща си. Ела да ме целунеш.
Фльор прекоси стаята, наведе се, получи целувка по челото и излезе, минавайки покрай следите от нечие тяло върху възглавницата в другия ъгъл на дивана. Почти изтича горе.
Фльор съвсем не беше старомодна дъщеря, която изисква родителите й да уреждат живота си според мерилото, което налагат на нея. Тя държеше за правото да реди своя живот, не тоя на другите; освен това предугаждаше с непогрешим усет какво можеше да е от полза за собствената й кауза. Чувството й към Джон имаше повече изгледи за успех в една разстроена домашна обстановка. Въпреки това беше наранена, като цвете от смразяващ вятър. Ако този човек наистина бе целунал майка й, то… то нещата са наистина сериозни и баща й трябва да ги узнае. „Demain!“ — „Добре!“ А майка й наистина отиваше в града! Щом влезе в своята стая, тя се наведе през прозореца — да поразхлади лицето си, пламнало изведнъж. Джон трябва да е вече на гарата! Какво знаеше баща й за Джон? Навярно всичко… или почти!
Смени роклята си, за да изглежда, че се е върнала доста отдавна, и изтича в галерията.
Соумс се бе застоял упорито пред своя Алфред Стевенс286 — пред своята любима картина. Не се обърна при отварянето на вратата и Фльор разбра, че е сърдит. Промъкна се тихичко зад него, прегърна го, подаде глава през рамото му и долепи буза до неговата. Такова настъпление не бе пропадало ни веднъж досега, но този път пропадна и Фльор зачака най-лошото.
— Дойде си, значи? — каза студено той.
— Само това ли — промълви Фльор — ще ми каже моят лош баща?
И потърка буза в неговата.
Соумс поклати глава, доколкото му бе възможно.
— Защо ме измъчва толкова време, като отлагаше да си дойдеш?
— Но това беше съвсем невинно, мили.
— Съвсем невинно! Много знаеш ти какво е невинно и какво не е!
Фльор отпусна ръце.
— Добре, мили; тогава трябва да ми обясниш, и то съвсем откровено.
Тя отиде да седне на дивана до прозореца.
Баща й бе отвърнал глава от картината и гледаше упорито краката си. Изглеждаше сякаш посивял. „Има хубави малки крака“ — помисли Фльор, срещайки очите му, които той побърза да отвърне.
— Ти си единствената ми утеха — каза ненадейно Соумс. — А как се държиш!
Сърцето на Фльор затуптя по-бързо.
— Как, мили?
Соумс й отправи отново бегъл, макар и нежен поглед.
— Знаеш какво ти казах — продължи той. — Не желая да имам нищо общо с онзи клон от нашия род.
— Добре, татенце, но не разбирам защо аз да нямам.
Соумс се обърна рязко.
— Не желая да разисквам причините — отвърна той, — и трябва да ми вярваш, Фльор.
Гласът, с който бяха казани тези думи, я трогна, но тя си спомни Джон, замълча и започна да чука с ток по ламперията на стената. Заела бе несъзнателно модерна поза, извила единия си крак около другия, подпряла брадичка на свитата китка, протегнала другата ръка пред гърдите си, за да милва прегънатия лакът; в тялото й не бе останала нито една неизвита линия, но то бе запазило все пак своята грациозност.
— Ти знаеш желанията ми — продължи Соумс, — и въпреки това остана още четири дни. Предполагам, че си се върнала с онзи младеж.
285
Утре (фр.).
286
Стевенс, Алфред (1828–1906) — белгийски художник.