Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— О, чудесна е, мамо!
Ръката й притисна неговата.
Джон не бе обичал никога майка си така, както в тази минута, когато сякаш опровергаваше страховете на Фльор и възвръщаше душевния му покой. Той се обърна да я погледне, но нещо в усмихнатото й лице — нещо, което само той навярно можеше да долови — спря напиращите думи. Може ли страхът да се придружава от усмивка? Ако може, лицето й изразяваше страх. А Джон изрече съвсем други думи за земеделските занимания, за Холи, за Варовиковите възвишения. Говореше бързо и очакваше тя сама да насочи разговора към Фльор. Но това не стана. Не я спомена и баща му, макар че и той сигурно знаеше. Какво осакатяване, какво проваляне на действителността имаше в това премълчаване за Фльор… когато той беше така изпълнен с мисълта за нея; когато майка му беше така изпълнена с мисълта за Джон; а баща му — така изпълнен с мисълта за майка му! Така прекараха тримата тази съботна вечер!
След вечеря майка му посвири; избираше сякаш нарочно все негови любими неща. А той седеше, обгърнал с ръка коляно, забравил да приглади косата си, в която бе заровил преди малко пръсти. Гледаше майка си, докато тя свиреше, но виждаше Фльор… Фльор в светлината на лунната овощна градина, Фльор в огряната от слънце каменоломна, Фльор в маскарадния костюм… олюлява се, шепне, навежда се и го целува по челото. По едно време, както слушаше, се забрави и погледна баща си в другото кресло. Защо баща му гледаше така? Изражението му беше толкова тъжно и необяснимо. Изпълнен с угризения, Джон стана и отиде да седне върху страничното облегало на бащиното кресло. Оттам не можеше да вижда лицето му; и видя отново Фльор… в тънките, бели пръсти на майка си, които се плъзгаха по клавишите, в профила и в посребрените й коси; и в дъното на дългата стая, в отворения прозорец, зад който пристъпваше майската нощ.
Когато се качи да си легне, майка му отиде при него. Застана до прозореца и каза:
— Кипарисите, които дядо ти посади някога, израснаха чудесно. Винаги ми се струват особено прекрасни при лунна светлина. Жалко, че не познаваш дядо си, Джон.
— Омъжена ли беше за татко, докато той беше жив? — запита неочаквано Джон.
— Не, мили; той почина през деветдесет и втора година… много стар… на осемдесет и пет години, струва ми се.
— Прилича ли татко на него?
— Малко; татко ти е по-изтънчен и не така внушителен.
— Това зная от портрета на дядо; кой го е рисувал?
— Някое „проскубано пиле“ на Джун. Но портретът е добър.
Джон улови майка си подръка.
— Разправи ми за семейната вражда, мамо.
Усети, че ръката й потрепери.
— Не, мили; това трябва да стори някой ден татко ти, ако намери за уместно.
— Нима е било нещо толкова сериозно? — запита задъхано Джон.
— Да.
Настъпи мълчание, при което никой от тях не разбра лакътят ли, или ръката, пъхната под него, трепери по-силно.
— Някои хора — започна меко Айрин — мислят, че нащърбената луна е зловеща; но за мене тя винаги е прекрасна. Погледни сенките на кипарисите! Знаеш ли, Джон, татко ти предлага двамата с теб да отидем в Италия за два месеца. Искаш ли?
Джон измъкна ръката си изпод лакътя й — така рязко и объркано беше чувството, което го обзе. В Италия с майка си! Преди две седмици това би било мечта; сега го смути; почувства, че внезапното предложение е свързано с Фльор. Той отговори със запъване:
— О, да! Само че… не зная. Трябва ли… още щом започнах? Бих искал да си помисля.
Гласът й отвърна спокойно и нежно:
— Да, мили, помисли. Но по-добре сега, отколкото, когато сериозно се заловиш със стопанство. В Италия с тебе!… Ще бъде прекрасно!
Джон обгърна талията й — все още тънка и крепка като на девойка.
— Мислиш ли, че можеш да оставиш татко? — запита неуверено той, защото чувстваше, че е неискрен.
— Предложението е от татко ти; той смята, че ти трябва поне да видиш Италия, преди да се заловиш сериозно с каквото и да е.
Чувството за неискреност угасна у Джон; той разбра — да, разбра! — че баща му и майка му са също така неискрени. Просто искаха да го отдалечат от Фльор. Сърцето му се ожесточи. Усетила сякаш това, което ставаше в него, майка му каза:
— Лека нощ, мили! Наспи се добре и помисли. Но ще бъде прекрасно!
Тя го притисна така бързо, че той не успя да зърне лицето й. Останал сам, Джон се почувства точно така, както се чувстваше някога, когато се случеше да е направил пакост: страдаше, защото не е бил добър, а и защото чувстваше, че е прав.
След като постоя една минутка в стаята си, Айрин мина през гардеробната между нейната стая и тази на съпруга й.