Призована от сенките

— Сега Приткин е полумъртъв — информирах го аз, а маговете сигурно…

Той хвана ръката ми толкова здраво, че извиках.

— Къде е той? — Той започна да пребърква сакото си като обезумял. — Защо никога не мога да си намеря проклетия клетъчен телефон, когато имам нужда от него? Трябва да извикаме медицинска помощ, бързо!

За момент си помислих, че е саркастичен, но един поглед на лицето ми беше достатъчен, за да разбера, че не е така. Той изглеждаше абсолютно ужасен.

— Какво става с теб? От кога ти пука, освен ако…

Казанова ме остави да си говоря сама, докато той се спусна навътре. Аз го последвах, а Греите вървяха по петите ми. Енио взе една метла по пътя и я оформи като оръжие, като откъсна главата и остави нащърбен край. Не се опитах да се преборя с нея, за да й я взема. Тя отново бе във формата на старица, но въпреки това щеше да спечели.

Влязох отново в кухнята и видях как посинелия Приткин бе мачкан от полуделия Казанова. Магът отблъсна настрани вампира достатъчно силно, така че той се просна на земята и се втренчи в гаргойла, който му помагаше. Тъй като той отново бе на крака, трябваше да приема, че лечението действаше.

— Махни го от мен — излая той. — Сега!

Казанова сам се надигна от пода. Не само, че не отговори подобаващо, но като че ли трепереше леко.

— Мога да доведа лечител тук за 5 минути!

Аз се втренчих във вампира, сякаш той си бе загубил ума, което може и да беше така. Вампирите и маговете имаха враждебни отношения един към друг, които бяха породени от факта, че и двете фракции претендираха да са водещи в свръхестествения свят. Гледката на вампир, стар колкото Казанова, умилкващ се около маг воин, който го бе ударил, беше сюрреалистична.

— Нямам нужда от лечител. Имам нужда проклетото заклинание да изчезне — каза Приткин сериозно.

Това привлече вниманието ми.

— Тя не може ли да го премахне?

Аз се приближих напред, като ми беше трудно да повярвам, че всичко бе толкова просто и Греите се преместиха с мен. Аз не отговорих, защото гаргойлите внезапно започнаха да пищят, сякаш бе настъпил Армагедон, техните преплитащи се гласове бяха достатъчно силни, че да счупят няколко близко разположени стъкла.

Покрих ушите си и паднах на колене в шок и в този момент Дейно се срина върху мен. Не бях сигурна дали тя се спъна или просто се опитваше да ме предпази от града от храна — топчици, сладкиши и части от плесенясали пайове — който не заливаше от всички страни. Независимо от причината площадката удари окото и то падна от лицето и то се затъркаля по пода. Тя изпищя и започна да пълзи след него, разблъсквайки гаргойлите по пътя си наляво и надясно. Сестрите й се включиха в свадата като подкрепление, а аз намерих убежище по главната маса, където открих Казанова и Приткин.

— Можеш да бъдеш наранен! Не мога да ти позволя да отидеш там! — На практика Казанова крещеше, за да бъде чут и бе сграбчил и с двете си ръце дясната ръка на Приткин. — Гаргойлите приемат кухнята като свещен завет, тъй като те са построили храмовете, които ги хранят. Те приемат Греите като заплаха, но аз ще обясня…