Черният списък

Когато след десет минути се събрахме около празнично подредената маса, ахнах. Татяна беше с много широка черна рокля с безброй драпирани гънки, които красиво се спускаха от пищния й бюст и скриваха изцяло тежките бедра. За сметка на това изящните й глезени бяха открити и се създаваше впечатление, че тя цялата под тази преливаща рокля е също тъй тънка и изящна, с тънка талия и едър бюст. Със сигурност знаех, че не е така, но илюзията бе толкова пълна, че за момент повярвах в нея. Татяна беше разпуснала стегнатите си в строго кокче платинени коси, за да изсъхнат, и бе заприличала на оперна певица, излязла на сцената с концертна рокля. Впрочем оказа се, че не съм бил далеч от истината. Роклята наистина била концертна. Обясниха ми, че била на Антонина Прокофиевна, виолончелистка в симфоничния оркестър при местната опера. Сестрата на Сергей — Лариса — също работела в тази опера, но за разлика от майка си, свирела на цигулка. Тя беше облякла Лиля в някаква своя дълга фланелка, май им казват фланелка-рокля. Тя стигаше до под колената на Лиля, но пък беше плътна и суха.

На масата веднага се заговори за литературното творчество на Татяна. Антонина Прокофиевна и Лариса я засипаха с въпроси и Таня добросъвестно отговаряше на всички, разказваше забавни истории, шегуваше се, ръсеше някакви смешни думички и неочаквани, но точни сравнения. Ние със Сергей седяхме един до друг в другия край на масата и по едно време започнахме тихо да обсъждаме нашите нерадостни криминални проблеми.

Сергей много си го биваше: по някакъв буквално невероятен начин беше успял да разбере къде е ходила Олга Доренко през последния ден от живота си. Оказало се, че някаква нейна московска приятелка, като научила че Олга ще идва тук на кинофестивал, я помолила да предаде малък пакет на неин далечен роднина. Именно при този роднина ходила Оля в деня, когато закъсняла за пресконференцията. Нещо повече — докато аз егоистично се излежавах на плажа, Сергей звънял на безброй телефони в Москва, докато накрая намерил тази приятелка и научил от нея адреса и името на роднината, за когото била пратката. Само не успял да го посети, защото се беше уговорил с мен за осем часа, а не му се искало да се прояви като неучтив домакин.

Отвън се чуваше постоянен трясък — ураганният вятър чупеше клоните на дърветата в градината. Дъждът се лееше като плътна стена и аз нямах представа как ще се приберем на нашата улица „Първомайска“. Току поглеждах слисано към прозореца и виждах колко тъмно и страшно е навън. Щом забеляза това, Лисицин побърза да ме успокои.