Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Полицейские детективы » Черният списък
Черният списък - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Черният списък

Электронная книга - «Черният списък». Краткое содержание книги:

През 1992 година Александра Маринина, кандидат на юридическите науки и водещ специалист по анализиране и прогнозиране на престъпността, написва първия си роман. След като напуска милицията с чин подполковник, тя се отдава изцяло на литературната си кариера. Досега е продала над 31 милиона екземпляра от книгите си, което я превърна в най-продавания руски автор днес. В южно крайморско градче на Русия се провежда кинофестивалът „Златният орел“. И тъкмо тук са убити трима актьори и един режисьор. Какво обединява тези хора? Отговорът е ясен: смъртта. Но защо? Този въпрос, с риск за живота си, разнищва следователят от Московското управление на МВР Владислав Стасов, дошъл на почивка с малката си дъщеричка. Помага му — в заплетените ситуации и в сърдечните терзания — следователката от Санкт Петербург и авторка на криминални романи Татяна Томилина, също курортистка в слънчевия юг. КЪМ БЪЛГАРСКИТЕ ЧИТАТЕЛИ Много ми е приятно, че книгите ми се превеждат в България и моите любими герои вече ще говорят и на български език. Искрено се надявам, че за вас ще бъде интересно да прочетете не само как и защо се извършват престъпления в Русия, но и за това как живеят сега хората в нашата страна, за какво мислят, мечтаят, на какво се надяват и от какво се страхуват. Моите романи са за любовта, за ревността, за омразата, за отмъщението, за дружбата и предателството, за честта и безчестието, т. е. за това, което е близко и разбираемо за всеки човек, независимо в коя страна живее и на какъв език говори. Надявам се, че прочитът на моите книги ще ви достави поне малко удоволствие. И предварително ви благодаря, че ще ги прочетете. Желая ви успехи, щастие и благополучие! С уважение и любов: Александра Маринина
1 ... 24 25 26 27 28 29 30 31 32 ... 109
Перейти на страницу:

ГЛАВА 4.

Рита се появи, както обикновено, към обяд. Днес отново беше на трийсет и две; явно първият шок, предизвикан от убийството на приятелката й Олга, беше отминал, а смъртта на Люся Довжук сякаш предупреждаваше: Граждани, започва серия от кошмари, отсега нататък ще е така, свиквайте! Във всеки случай, съдейки по външния й вид, Маргарита приемаше ситуацията именно така. Тя вървеше към нас през плажа, заоблените й колене святкаха през цепките на дрипелите и видът й не беше потиснат като вчера, а напълно делови.

— Представяш ли си… — възбудено подзе тя, докато вадеше от сака кайсии и грозде, но аз я спрях, като докоснах лакътя й.

— Лиля, не искаш ли да се топнеш за малко? — казах, понеже смятах, че не е нужно едно дете да слуша страшни истории.

— Не, татко, ще почета — отговори тя, без да вдига очи от отворената книга. Но бях готов да се закълна, че няма да чете, а ще слуша какво си говорим.

— А какво четеш, дъще?

Рита, не щеш ли, реши да си поиграе на педагогика и да се заинтересува с какво се занимава осемгодишната й дъщеря. Но при тези думи аз изстинах. Сега ще види обложката на криминалния роман и Лиля непременно ще й каже за леля Таня, авторката на тази книга, с която живеем в една къща и с която късно снощи татко й е излизал на разходка. И се е върнал, целият омазан с червило. Съвсем бях загубил бдителността си. Трябваше още щом Лиля съобщи, както обикновено: „Сега ще дойде мама“, да я посъветвам да прибере синята книга в сака и да извади „Тролът Муми“. Впрочем не, това също щеше да бъде неправилно — да уча детето да лъже майка си.

И тогава Лиля — за кой ли път вече този ден? — отново ме смая. Направи се, че не чува въпроса, и продължи да седи, подвила крака под себе си и забола поглед в книгата. Слава богу, поривът на Рита да се заеме с възпитанието на дъщеря ни угасна така бързо и внезапно, както се бе породил, и тя мигом се върна на темата за снощната трагедия.

— Чу ли вече?

— Да, съобщиха по телевизията — отговорих предпазливо, като се надявах, че Рита ще прояви достатъчна съобразителност да не нарича нещата със собствените им имена.

— Представяш ли си, изчезнали всички скъпи украшения на Казанская! Ами че тя ще откачи, тя и до клозета не ходи без кило злато по себе си.

Ах, тази Маргарита! Аз пък си мислех, че през шестте години съвместен живот плюс двете години познанство преди сватбата съм я опознал достатъчно добре и със собствените си ръце съм измерил дълбочината на нейното злословие, но тя постоянно надминаваше себе си. Сергей ми беше казал днес, че изчезнали не всички украшения, а само онези, които били в заключеното ковчеже.

— Не ти ли е жал за съседката й по апартамент? — попитах я с укор.

— Жал ми е — на драго сърце се съгласи Рита, но по физиономията й личеше, че някак не се е замисляла за това. Било й е интересно. Вече си е представяла как ще се прибере в Москва и ще разказва наляво и надясно за страшните събития, на които е имала късмет да стане очевидка. — Мисля, че цялата работа тук е в председателя на журито. — Погледна ме многозначително. — Тъй като първата награда със сигурност щеше да получи Оля, това никак не се е харесало на някого.

— И как мислиш ти — на кого?

— Аз знам, а не мисля — уверено отвърна тя. — Какво има да се мисли? То е очевидно!

— Е, на кого все пак?

— На онази милионерка, на кого другиго! — тръсна Рита. — Кой има пари да плати всичко това? Тя и двата пъти се въртеше пред очите на всички, така че е абсолютно очевидно, че е наела някого.

Разбрах, че Рита има предвид Регина Голетиани. Наистина защо аз толкова бързо отхвърлих кандидатурата й? Защо всъщност сметнах, че не й трябват петдесет хиляди долара? Защото баща й е председател на управата на най-голямата банка в Литва, а съпругът й има огромни валутни сметки най-малко в четири чужди държави? Но нали е добре известно, че измежду милионерите често се срещат пресметливи и пестеливи хора, които на драго сърце инвестират милиарди в проекти, обещаващи печалба, но същевременно икономисват от дреболии и не дават на жена си пари за нова рокля, защото тя и без това си има какво да облече. Може би на Регина й е писнало вечно да моли мъжа си за пари? Може той да е стиснат? Трябваше внимателно да поразпитам Рита.

1 ... 24 25 26 27 28 29 30 31 32 ... 109
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)