Черният списък

Ситуацията придобиваше нови оттенъци. Трябваше спешно да реша коя дама от списъка на заподозрените да предпочета: Марина Целяева или Регина Голетиани. Ако разполагахме с повече сили, въпросът нямаше да стои по този начин, щяхме да работим и по двете версии. Но нашият лагер беше беден в това отношение, можех да разчитам само на Сергей Лисицин и на двамата му колеги, а всичките заедно струваха колкото седемдесет и пет процента от един добър, детектив, не повече. Но като бях решил да ловя риба, трябваше да я ловя и аз за втори път хвърлих въдицата:

— Нима на никоя друга от претендентките не й трябват пари? Защо точно Регина?

— Ох, Владик, и питаш още! Разбира се, пари трябват на всички. Но най-вече на Регина. На онази фръцла Целяева например спонсорите са й наели луксозен апартамент като на Казалская. Ти разбираш ли какво значи това? Ами значи, че е приятелка на някой от спонсорите. Е, щом човекът има свободни пари, за да организира кинофестивал и да пробута своята позната бездарна статистка в списъка на номинираните, ще захване ли тази статистка да си цапа ръцете? И бездруго си има всичко благодарение на своя покровител. Тя може просто да му поиска тези петдесет хиляди и да не си създава главоболия. Не е ли така?

— Може би. А другите? И те ли имат богати покровители?

Ние старателно избягвахме в присъствието на Лиля думи, като любовник, любовница, като ги заменяхме с евфемизмите покровител и приятелка.

— Малката блондинка — със сигурност, нейни покровители са всички московчани, които носят панталони. А Сауле е бедно момиче, знам го със сигурност. Ами че нейните родители са в Казахстан, баща й е казах, а майка й — рускиня. Когато започнали гоненията срещу руснаците, изхвърлили майка й от работа. А знаеш ли каква е била?

— Не знам. Каква?

— Заместник-ректор на най-големия технически университет в Казахстан. И винаги е следяла в института да бъдат приемани само кандидати, които наистина знаят и си вземат изпитите. Разбира се, навремето имаше задължителна квота за националните кадри, партията се грижеше за това, но някъде около осемдесет и шеста, когато започна играта на равенство и демокрация, майката на Сауле с твърда ръка разкъсала всички специални списъци пред очите на изумената публика. И лично стояла като квестор на всички кандидатстудентски изпити по физика и математика. Представяш ли си колко ябълково-мандаринени крале са изпратили чедата си да кандидатстват в този институт и са останали с пръст в устата? Хем са си били платили на всички, на които трябвало: на секретаря на приемната комисия, на преподавателите, на проверяващите изпитните работи — абе на всички. Това продължило пет-шест години, а после я уволнили, нещо повече — подпалили апартамента й в Алма Ата. Сауле била принудена спешно да премести родителите си в Москва, да им търси жилище, да им купува мебели, дрехи. Защото всичко в апартамента изгоряло до шушка. Пак добре, че те самите останали живи. С една дума — похарчила за тях всичките си спестявания.