Войната срещу рулите [bg]

Раздаде се изненадан вик и се появи образ на човек, незаслонен от никакви пречки. Лицето му бе разкривено от безумен страх. Оръжието падна от отпуснатата му ръка и дрънна на пода, а той се обърна и побягна към най-близката стълба. Целият се тресеше.

После младият изуол почувства порива на майчиното тяло, когато то се освободи от последните железни пречки. Майка му стигна до стълбата с два огромни скока, така че образът на човека върху нея сякаш се втурна срещу тях с голяма скорост. Чу се още един вик, прекъснат от един-единствен размазващ удар на лапата. Последва тишина и мрак.

Тъмнина! Огромното тяло на майка му се отпусна върху него и значението на тази тъмнина достигна до съзнанието му заедно с непоносимото чувство за загуба. За младия изуол смъртта на майка му беше двойно непреодолима. Нямаше да я има вече не само физическата сигурност на огромното й тяло, а и превъзходството на нейния горд и мощен ум. Беше приемал тези неща за дадени, а сега за пръв път започна да осъзнава колко голяма е била неговата зависимост от тях. Той беше напълно, ужасяващо сам и животът бе станал непоносим. Искаше да умре.

И все пак, докато се свиваше от обзелата го апатия, полузадушен от неподвижното тяло на майка си, той започна смътно да усеща две неща. Първото беше замайващо чувство за лекота и намаляване на тежестта върху него. Второто бе стенещият звук, който бе чул по-рано, сега усилен до ниско свистене. Корабът падаше, и то все по-бързо с всяка секунда!

Инстинктът, събуден от това внезапно осъзнаване, го подтикна да се пребори за освобождаването си от тежката маса върху него. Свистенето беше вече много силно и пронизително. А усещането за падане ставаше мъчително, сякаш подът под него можеше всеки момент да се отдели. Подът бе твърд и студен. А той жадуваше за закрилата на майчиния си корем.

Изуолът скочи към широкия гръб на майка си. Имаше нужда както от опора, така и от мека подложка. Обаче скочи твърде високо, без да прецени намаленото си тегло, и се претърколи тромаво от другата страна. Въздухът отвън вече пищеше при триенето си в корпуса. Изуолът бързо се покатери по огромния хълбок на мъртвата си майка и тъкмо да стигне гърба й, гледка, звук и всички други усещания изчезнаха в страхотния сблъсък.