Скрутатор [bg]

— Колко бързо забравят — каза Ксервиш Флид и го погледна в очите.

— Скрутаторе! Сър! — зина Ниш. — Простете, не ви познах…

— Ти правиш това, което трябва да правиш: опитваш се да оцелееш. И не ме наричай скрутатор, Ниш. Тази чест ми бе отнета и, доколкото мога да вярвам на слуховете, връчена на баща ти. Сега аз съм роб Флид. Какво те води тук?

С колкото се може по-малко думи Ниш разказа на Ксервиш за последния си провал. Пресните спомени боляха почти колкото ударите на бича. Всичките мечти на механика бяха унищожени. Крайно време беше да признае безполезността си.

— Всички грешим — промърмори Флид. — Приготви се да теглиш.

Крил-Ниш се огледа и видя, че надзирателят се приближава с приготвен камшик. Той улови погледа на Ниш, ухили се и замахна. Върхът се вряза в гръдта на Ниш, който изрева. Струваше му се, че на мястото на зърното е зейнала дупка.

— Без приказки! — нареди надзирателят и го удари отново. — Дърпайте! Дърпайте докато ви изтекат червата или, кълна се в небето, ще ви накарам да страдате!

Ниш се хвърли с цялата си тежест срещу ярема. Флид стори същото. Кожата започна да скърца, редиците роби зад тях простенаха. Камшикът продължаваше да плющи, но кланкерът не помръдна.

— Дър-пай! — ревеше надзирателят.

Ботушите на Ниш напразно дращеха сред калта. Надзирателят не спираше да търчи, ругаейки не по-малко припряно от ударите си. Механикът продължаваше да се напряга, струваше му се, че сърцето му ще се пръсне. Но нищо не се случваше. Кланкерът си оставаше затънал.

Надеждите му за почивка не се оправдаха. И докато изчакваха довеждането на добичетата, робите продължаваха да теглят. А когато животните бяха впрегнати, по-голямата част от боя пак бе заделена за човеците — за всеки удар по биволските бутове робите получаваха по три или четири. Из цялото бойно поле се виждаше същата сцена: с войници, с роби, с всички цивилни, които Джал-Ниш бе успял да събере, и с всеобразни животни.

След часове от най-безмилостната работа, която Ниш бе изпитвал през живота си, кланкерът започна да скърца и да се поклаща. Той бе издърпан от калта, но след няма и сто крачки попадна в друг кален участък. А още много подобна земя лежеше на пътя им, преди да достигнат твърд.

По това време отдавна се бе стъмнило. Всеки от робите получи кратунка с прокиснала вода, комат твърд като тухла хляб и канче с нещо, което при много добра воля можеше да бъде определено като помия. То имаше сладникав вкус на разложение.

Ниш отпи една глътка и я изплю в тревата. Дори в бежанския лагер в Алмадин храната не беше толкова отвратителна.

Механикът се канеше да излее самото канче, когато Флид каза тихо:

— Съветвам те да изядеш всяка хапка, а после да оближеш чашата.

— Отвратително е!

— Така е, но не можеш да работиш без храна. А ако не можеш да дърпаш, надзирателят ще те скълца с камшика си и ще накара робите да извлачат кланкера над теб.