Свидетел на огъня [bg]

Когато излиза на улицата, дъждът вече е спрял. Небето е черно. Отблясъците на уличните светлини и неоновите табели светят по мокрия асфалт. Флура заключва вратата и пуска ключа в пощенската кутия на антикварния магазин „Карлен“.

Тъкмо когато сваля картонената табела и я мушва в чантата си, жената забелязва, че някой стои в съседния вход. Това е младият мъж от сеанса. Той пристъпва към нея и се усмихва извинително.

— Здравей, питах се… мога ли да те поканя да изпием по чаша вино някъде?

— Няма да може — отговаря тя с инстинктивна срамежливост.

— Беше наистина фантастична — продължава непознатият.

Флура не знае какво да каже, усеща, че под погледа му се изчервява все повече и повече.

— Просто ще пътувам за Париж — излъгва тя.

— Няма ли време да ти задам няколко въпроса?

Сега разбира, че той сигурно е журналист от някой от вестниците, с които се е опитала да се свърже.

— Заминавам утре рано сутринта — отвръща тя.

— Отдели ми половин час — ще можеш ли?

Докато бързешком прекосяват улицата, за да отидат до най-близкото бистро, младият мъж ѝ разказва, че името му е Юлиан Борг и пише за списанието „Близки срещи“.

Няколко минути по-късно Флура седи срещу него на маса, постлана с бяла хартиена покривка. Предпазливо отпива от червеното вино. В устата ѝ се смесват сладко и кисело, по тялото ѝ се разлива горещина. Юлиан Борг си хапва салата „Цезар“ и наблюдава Флура с любопитство.

— Как започна всичко? — пита той. — Винаги ли си виждала духове?

— Когато бях малка, си мислех, че всички ги виждат, не го възприемах като нещо странно — казва тя и се изчервява заради лекотата, с която ръси лъжи.

— Какво виждаше?

— Че при нас живеят хора, които не познавах… Мислех си просто, че това са самотни хора… И понякога в стаята ми влизаше едно дете, с което се опитвах да си играя…

— Разказа ли за това на родителите си?

— Много бързо се научих да си мълча — отвръща Флура и отново отпива от виното. — Всъщност едва сега осъзнах, че много хора имат нужда от духовете, макар да не могат да ги видят… и духовете имат нужда от хората. Най-сетне открих своята мисия… Аз съм посредник и им помагам да се срещат.

Тя се оставя да почине няколко секунди в топлия поглед на Юлиан Борг.

Всъщност всичко започна, когато Флура загуби работата си като санитарка. Виждаше все по-рядко и по-рядко старите си колеги и след една година бе загубила всякаква връзка с приятелите си. Когато срокът, в който ѝ се полагаше обезщетение, изтече и помощите за безработни секнаха, Флура се видя принудена да се върне при Ева и Ханс-Гунар.

Чрез Бюрото по заетостта тръгна на курс по ноктопластика и се запозна с една от другите участнички, Ядранка от Словакия. Ядранка имаше периоди, през които изпадаше в депресия, но през месеците, когато се чувстваше добре, обикновено си изкарваше хубави пари, като приемаше разговори чрез една страница в интернет с названието „Гореща линия за Таро“.