Левиатан [bg]

Изпитът за кадети беше лесен, разбира се.

Правилникът на Силите гласеше, че изпитът следва да се провежда на земята, но Дерин бе молила безсрамно. На третия ден от пребиваването й на борда на Левиатан, офицерите се бяха предали. Така, докато парижките кули минаваха покрай прозорците, тя набързо разчете няколко измервания със секстант, декодира дузина сигнални флагове и направи няколко упражнения по разчитане на географска карта, както я беше обучавал татко й преди сто години. Дори в очите на киселия старши г-н Ригби се появи проблясък на възхищение.

Откакто бе минал изпитът, обаче, самочувствието на Дерин бе леко поизбледняло. Оказа се, че не знае всичко за въздухоплавателните съдове. Поне не още.

Всеки ден старшият привикваше младите кадети на Левиатан в каюткомпанията, за да им изнася лекции. Повечето бяха по въздухоплаване — навигация, консумация на гориво, прогнози за времето и безбройни възли и мелодии на командната свирка, които да се изучат. Бяха скицирали анатомията на въздушния звяр толкова често, че Дерин вече познаваше вътрешностите му, както познаваше улиците на Глазгоу. В по-късметлийски дни лекциите бяха по военна история: битките на Нелсън, теориите на Фишър, тактика за въздухоплавателни съдове срещу морски кораби и наземни сили. През някои дни проиграваха върху плотовете на масите битки срещу безжизнените цепелини и самолети на кайзера.

Но любимите лекции на Дерин бяха, когато учените обясняваха натурфилософия. Как старият Дарвин бе открил начин да създава нови видове от старите, като издърпвал тънките жизнени нишки и ги вплитал в едно цяло под микроскоп. Как еволюцията е вмъкнала по едно копие на собствената жизнена нишка на Дерин във всяка една клетка от тялото й. Как "ен" на брой различни зверчета съставяха Левиатан — от микроскопичните отделящи водород бактерии в стомаха му до огромния впрегнат кит. Как създанията на въздушния кораб, както и всичко останало в природата, винаги се борят помежду си в оплетено и сложно равновесие.

Лекциите на старшия бяха едва малка част от онова, което Дерин трябваше да налее в канчето си. Всеки път, когато някой друг въздухоплавателен съд прелетяваше покрай тях, кадетите се скупчваха на сигналната палуба, за да разчитат посланията от плющящите в далечината флагчета. Шест думи в минута без грешка или ги пращаха на дълги часове дежурство в гастричните райони. На всеки час пускаха сонди, за да проверят надморското равнище на Левиатан, като изстрелваха ракети от въздушни пистолети и измерваха след колко време ще се чуе ехо откъм морето, или пък пускаха блещукаща бутилка с фосфоресциращи водорасли и измерваха след колко време ще се разбие. Дерин се беше научила светкавично да преценява за колко секунди някой обект ще прелети каквото и да е разстояние от сто фута до две мили.