Възкресителят [bg]

Отначало Артър само се стесняваше от огромното внимание, което му се обръщаше, но след като феноменът набра скорост, стеснителността се превърна в смут и накрая в раздразнение, тъй като му ставаше все по-трудно и по-трудно да изпълнява всекидневните си задължения. Непрекъснато му се обаждаха в работата и в дома му; неясно как мобилният му номер и имейлът му също се бяха превърнали в обществено достояние.

И за свое най-голямо изумление Артър стана мишена за глутница папараци, които го дебнеха на всяка крачка и се мъчеха да снимат приятно изглеждащия млад мъж. Фактът, че къщата му се намираше на оживена улица, изведнъж се оказа предимство. Поради липсата на места за паркиране полицията разкара папараците, но те се стекоха на страничните улички и задръстиха тротоара пред къщата му, като размахваха грамадни обективи и го викаха да подаде глава през вратата.

Измъчваше го и една неприятна мисъл — присъствието им нямаше ли да улесни мъжа с пистолета да се смеси с тях и да се добере до него?

Стю Гелфанд се появи на прага на кабинета и прекъсна работата му върху електронната таблица за бюджета на отдела му.

— Май си нагазил до кръста в блато с алигатори. Всичко наред ли е? — подхвърли той, като огледа затрупаното му бюро.

Както винаги, Артър настръхна от остроумията на Гелфанд.

— Справям се отлично, Стю. И най-важното е, че същото се отнася и за предвижданията ми. Следващата година се очертава невероятна.

— Не се и съмнявам. Е, ако мога да ти помогна с нещо, викай. Направих презентацията си, така че имам куп свободно време.

— Много мило от твоя страна.

Гелфанд се ухили.

— Това е най-малкото, което мога да направя за един истински национален герой.