Градът на зверовете
- Автор: Алиенде Исабел
- Серия: Градът на зверовете #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ема Барух
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на зверовете». Краткое содержание книги:
— Какво направи, нещастнико! — извика предприемачът, който също извади оръжието си, извръщайки се към Сесар Сантос.
Пазачите му пуснаха Алекс, който загуби равновесие и падна на земята, и се обърнаха към водача на експедицията, но не посмяха да предприемат нищо, защото той все още държеше димящия пистолет.
— Върнах му свободата — отговори Сесар Сантос с ледено спокойствие.
Мауро Кариас положи усилие, за да се овладее. Усети, че не може да насочи оръжие срещу него пред журналистите и Льоблан.
— Спокойно! — заповяда Мауро Кариас на пазачите си.
— Уби го! Уби го! — повтаряше Льоблан, зачервен от възбуда. Беше като обезумял от смъртта на маймуната и на ягуара и се държеше като пиян.
— Не се притеснявайте, професор Льоблан, мога да имам толкова животни, колкото поискам. Извинете, опасявам се, че това не беше подходящ спектакъл за нежни сърца — каза Кариас.
Кейт Колд помогна на внука си да стане, след това хвана Сантос за ръка и го дръпна към изхода, за да не позволи положението да стане по-неудържимо. Гидът се остави да бъде отведен от писателката и те излязоха, последвани от Алекс. Вън срещнаха Надя с уплашената Бороба, усукана около колана й.
Алекс се опита да обясни на Надя какво се бе случило между ягуара и него, преди Мауро Сантос да вкара маймуната в клетката, но всичко в главата му се преплиташе. Преживяването беше толкова истинско, че момчето можеше да се закълне, че за няколко минути е било в друг свят, в света на светещите пясъци и шестте луни, въртящи се на небосвода — свят, в който ягуарът и той се бяха слели в един и същи образ. Въпреки че му липсваха думи, за да разкаже на своята приятелка какво бе почувствал, тя изглежда го разбираше и не беше необходимо да слуша подробности.
— Ягуарът те е познал, защото е твоето животно тотем — каза. — Всички имаме дух на животно, което ни съпровожда. То е все едно нашата душа. Не всички срещат своето животно, само големите воини и шаманите, но ти го откри, без да го търсиш. Твоето име е Ягуар — каза Надя.
— Ягуар?
— Александър е името, което са ти дали родителите ти. Ягуар е твоето истинско име, но за да го използваш, трябва да имаш характера на ягуара.
— И какъв е неговият характер? Жесток и кръвожаден? — попита Алекс, мислейки за челюстите на котката, смазващи маймуната в клетката на Кариас.
— Животните не са жестоки като хората; убиват само за да се защитят, или когато са гладни.
— И ти ли имаш животно тотем?
— Да, но още не ми се е разкрило. Да срещне своето животно не е толкова важно за една жена, защото ние получаваме силата си от земята. Ние сме природата — каза тя.
— Откъде знаеш всичко това? — попита Алекс, който вече по-малко се съмняваше в думите на своята нова приятелка.
— Научих го от Уалимаи.
— Шаманът ти е приятел?
— Да, Ягуар, но не съм казвала на никого, че говоря с Уалимаи, дори и на баща ми.
— Защо?
— Защото Уалимаи предпочита самотата. Единствената компания, която понася, е тази на духа на съпругата му. Само понякога се появява в някое шабоно, за да излекува болест или да участва в церемония на мъртвите, но никога не се явява пред нааб.
— Нааб?
— Чужденци.
— Но ти самата си чужденка, Надя.
— Уалимаи казва, че не принадлежа на нито една страна, че не съм нито индианка, нито чужденка, нито жена, нито дух.
— Какво си тогава? — попита Ягуар.
— Аз съм си аз, нищо повече — отговори тя.