Вторници с Мори (Един старец, един младеж и най-великият урок на живота)
- Автор: Албом Мич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Калоферова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вторници с Мори (Един старец, един младеж и най-великият урок на живота)». Краткое содержание книги:
За Мич Албом този човек е Мори Шуорц, негов преподавател в колежа от преди двадесетина години.
Може би и вие като Мич сте прекъснали връзката с наставника си, докато сте търсили своя път, прозренията са избледнели, а светът е започнал да ви изглежда студен. Не ви ли се иска да видите отново този човек, да зададете значимите въпроси, които продължават да ви измъчват, да получите съвет за суматохата на всекидневието, също както навремето, на младини?
Мич Албом се е възползвал от своя втори шанс, преоткривайки Мори през последните месеци на неговия живот. С пълно съзнание за предстоящата му смърт, Мори и Мич се срещат всеки вторник в кабинета на преподавателя, също както навремето в колежа. Подновената им връзка се превръща в един последен „курс от уроци за живота“.
„Вторници с Мори“ представлява вълшебна хроника на техните прекарани заедно часове, чрез която Мич споделя със света последния нетленен дар на Мори.
Теб никога ли не те е било страх да остарееш?
— Мич, аз посрещам остаряването с радост.
С радост ли?
— Много просто. Остарявайки, човек научава повече. Ако си останеш на двадесет и две, ще бъдеш все толкова глупав и невежа, какъвто си бил на двадесет и две. Остаряването не е само упадък. То е и развитие. Не е само отрицателната мисъл, че ще умреш, а също и положителната мисъл, че разбираш, че ще умреш и поради това живееш по-добре.
Да, отвърнах аз, но ако остаряването е толкова хубаво, защо хората постоянно казват: „Ех, да можех да си върна младостта.“ Не съм чувал някой да казва: „Да можех сега да съм на шестдесет и пет.“
Той се засмя.
— Знаеш ли какво означава това? Недоволство от живота. Неудовлетворение от живота. Живот без смисъл. Защото ако си открил смисъла на живота си, не ти се иска да се връщаш назад. Искаш да вървиш напред. Искаш да видиш още и още. С нетърпение чакаш да станеш на шестдесет и пет.
— Слушай. Трябва да знаеш нещо. Всички млади хора трябва да го знаят. Ако постоянно се бориш с остаряването, винаги ще бъдеш нещастен, защото то при всички случаи ще се случи.
— И още нещо Мич.
Той сниши глас.
— Истината е, че един ден и ти ще умреш.
Кимнах.
— Няма значение какво си мислиш.
Знам.
— Но се надяваш — продължи той, — че дотогава има още много, много време.
Той затвори очи, видимо спокоен, после ме помоли да му оправя възглавниците под главата. Тялото му има нужда постоянно да се намества, за да му бъде удобно. На стола го подпират бели възглавници, жълт дунапрен и сини хавлиени кърпи. На пръв поглед изглежда, че Мори е опакован като колетна пратка.
— Благодаря ти — прошепна той, докато аз намествах възглавниците.
Няма проблем, отвърнах.
— Какво си мислиш, Мич?
Замълчах преди да отговоря. Ами чудя се, отвърнах, как можеш да не завиждаш на по-младите и здрави хора.
— О, сигурно им завиждам.
Мори затвори очи.
— Завиждам им, че могат да отидат в спортния клуб или да поплуват. Или да танцуват. Най-вече за танците. Но когато завистта ме споходи, аз я изпитвам и след това я пускам да си ходи. Помниш ли какво ти казах за откъсването? Остави я да си върви. Кажи си: „Това е завист, сега ще се откъсна от нея.“ Продължи напред.
Той се закашля — продължителна, дрезгава кашлица — сложи хартиена кърпичка пред устата си и немощно се изплю в нея. Седях там и си мислех, че съм толкова по-силен от него, направо смехотворно, сякаш мога да го преметна през рамо и да го понеса като чувал с брашно. Чувствах се неловко от това свое превъзходство, защото никога не бях чувствал превъзходство спрямо него.
Как преодоляваш завистта си към…
— Какво?
Мен?
Той се засмя.
— Мич, за старите е невъзможно да не завиждат на младите. Но въпросът е в това да се приемаш такъв, какъвто си и това да те радва. Сега ти е времето да си на тридесет години. Аз съм изживял своите тридесет години и е дошло време да съм на седемдесет и осем. — Трябва да откриеш това, което е добро, истинско и красиво в живота ти такъв, какъвто е сега. Ако се връщаш назад, започваш да се съревноваваш. А остаряването не е състезание.
Той издиша и сведе очи, сякаш наблюдаваше как дъхът му се разтваря във въздуха.
— Истината е, че във всички възрасти има по частица от мен. Аз съм на три години, на пет години, на тридесет и седем, на петдесет. Преживял съм ги всичките и знам какво е. Харесва ми да съм дете, когато е подходящо да съм дете. Харесва ми да съм мъдър старец, когато е подходящо да съм мъдър старец. Представи си всичко, което мога да бъда! Аз съм всички възрасти, чак до сегашната си. Разбираш ли?
Кимнах.
— Как да завиждам на твоето положение — та нали и аз съм бил там?