Дума Ки
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #52
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Дума Ки». Краткое содержание книги:
Промяната настъпва, след като Едгар наема къща на ДУМА КИ — красив и (странно защо?) почти необитаем остров в Мексиканския залив. Приказните залези и шепотът на раковините по брега го вдъхновяват и той се отдава на едновремешното си хоби — рисуването. Оказва се обаче, че талантът му е и чудо, и опасно оръжие. Защото много негови картини притежават сила, която не може да се контролира. Защото могат и да лекуват, и да убиват…
— Кой е този четирийсет и осми номер и как успя да срещнеш фен на „Туинс“ в „Браун“? Мислех, че там е царството на „Ред Сокс“21.
— Под номер 48 играе Тори Хънтър. — Дъщеря ми ме изгледа по такъв начин, че се почувствах най-големият глупак на света. — В голямата студентска зала има телевизор с огромен екран и аз отидох там миналия юли, когато играеха „Туинс“ и „Сокс“. Въпреки сесията там гъмжеше от народ, но двамата с Карсън бяхме единствените фенове на „Туинс“ — той бе с фланелка с номера на Тори, а аз — с бейзболната си шапка. Седяхме един до друг и… — тя вдигна рамене, сякаш за да ми каже, че останалото се разбира и без думи.
— Какъв е по вероизповедание?
— Баптист — отвърна Илзе с отбранителен тон, като че ли бе казала „канибал“. Аз обаче принадлежах към Първата църква на Нищо Конкретно и нямах нищо против баптистите. Не уважавам само онези религии, които твърдят, че техният Бог и най-великият. — Последните четири месеца ходим на служба три път седмично.
Джак спря колата пред нас и дъщеря ми се наведе да вземе куфарите.
— Смята да пропусне пролетния семестър, за да пътува из страната с невероятния им госпъл22-бенд. Ще бъде истинско концертно турне — с билети и всичко останало. Съставът се нарича „Колибри“. Трябва да го чуеш. Карсън пее като ангел.
— Не се съмнявам.
Тя отново ме целуна — нежно, по бузата.
— Толкова се радвам, че дойдох, татко. А ти радваш ли се?
— Повече, отколкото можеш да си представиш — отвърнах. Изведнъж ми се прииска Илзе да се влюби до полуда в Джак. Това щеше да разреши всички проблеми… поне тогава ми се струваше така.
X
Не можахме да се похвалим с пищна коледна вечеря, но на трапезата имаше едно от „пилетата-космонавти“ на Джак, боровинков сос, готова салата и оризов пудинг. Илзе изяде по две порции от всяко блюдо. След като си разменихме подаръците и изразихме възхищението си (и двамата получихме точно това, което искахме!), аз заведох дъщеря си в „Розовото мъниче“ и я запознах с всичките си художнически експерименти. Само портретите на приятеля й и жената с червената рокля (ако наистина бе жена) лежаха на най-горната полица на дрешника в спалнята ми, където останаха до заминаването на Илзе.
Бях подлепил с картон десетина картини и ги бях подпрял на стената. Дъщеря ми ги обиколи веднъж, после се спря и отново ги разгледа една след друга. Вече се бе мръкнало и през големия прозорец надничаше само мракът. Имаше отлив и единственото, което напомняше за присъствието на океана, бе едва доловимият шепот на вълните, издъхващи на пясъка.
— Наистина ли ти ги нарисува? — след цяла вечност попита Илзе. Обърна се, погледна ме и аз изведнъж се почувствах неловко. Така гледат хората, които изцяло променят мнението си за някого.
— Да — кимнах. — Какво мислиш?
— Добри са. Може би повече от добри. Тази например… — тя се наведе и внимателно вдигна рисунката с раковината на хоризонта, обкръжена от оранжево-жълто сияние. — тази е толкова стра… извинявай, направо тръпки ме побиват от нея.
— И аз мисля така. Всъщност тук няма нищо ново. Трябва само да комбинираш залеза с малко сюрреализъм. — И внезапно възкликнах: — Здравей, Дали!
Дъщеря ми остави „Залез с раковина“ и взе „Залез със софора“.
— Кой ги е виждал?
— Само ти и Джак. А, и Хуанита. Тя ги нарече asustador. Или нещо подобно. Джак ми каза, че означавало плашещи.
— Да, наистина малко ме плашат — призна Илзе. — Но тате… тези моливи, които използваш, се размазват. И според мен с времето картините ще избледнеят, ако не вземеш някакви мерки.
— Какви?
— Не знам. Но мисля, че трябва да ги покажеш на човек, който наистина разбира от живопис. Който ще ти каже дали наистина са добри.
Думите й ме поласкаха и в същото време ме разтревожиха. Почти ме хвърлиха в смут.
— Нямам представа към кого и къде да се обърна…
— Попитай Джак. Може да знае някоя художествена галерия, където да им обърнат внимание.
21
„Ред Сокс“ са от Бостън, Масачузетс, но цяла Нова Англия ги възприема като свой тим. — Б.пр.
22
Музика, съчетаваща религиозни песнопения, блус и джаз. — Б.пр.