Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Ламермурската невеста [bg]
Ламермурската невеста [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ламермурската невеста [bg]

Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:

Романът на Уолтър Скот „Ламермурската невеста“ — четвъртият от цикъла „Разкази на ханджията“, издаден под измисленото име Питър Петисън — се появява през 1819 г. По време на неговото съчиняване Уолтър Скот е тежко болен. Той диктува „Ламермурската невеста“ на своите секретари, които веднага изпращат готовите страници в печатницата.
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
1 ... 27 28 29 30 31 32 33 34 35 ... 150
Перейти на страницу:

През това време момчето, което заставяше с пръчка магарето да препуска с всичка сила, ги приближи и също като един от героите на Осиан46, се залови да възвестява новината отдалеч.

— Господа, господа! — викаше то. — Спасявайте се! Господарката ме изпрати да ви кажа, че в ханчето нахълтаха войници. Те хванаха капитан Крейгънгелт и търсят мистър Бъкло. Изчезвайте оттук по-скоро.

— Кълна се в честта си, че си прав, приятелю — каза Бъкло. — Ето ти един петак за предупреждението. И бих дал два пъти повече на този, който ми каже къде да вървя.

— Това ще сторя, аз, Бъкло — отвърна Рейвънсууд, — елате с мен в Улфс Краг; в старата ми кула ще се намерят такива кътчета, където няма да могат да ви открият и хиляда войници.

— Това може да ви навлече беда, Рейвънсууд. Ако още не сте се обвързали с якобитите, няма защо да ви въвличам в такава опасност.

— Дребна работа, няма от какво да се боя.

— Щом е така, тръгвам с вас на драго сърце; всъщност не зная къде се готвеше да ни отведе Крейгънгелт, а щом са го хванали, той ще разкаже на властите цялата истина за мен и ще скалъпи хиляда измислици за вас, само и само да отърве въжето.

Младите мъже тозчас възседнаха конете и като кривнаха от пътя, препуснаха през полето, избирайки по-глухите пътечки, които те като ловци добре познаваха. Дълго яздиха в мълчание, като използуваха най-добрата възможна скорост за уморения кон на Рейвънсууд; накрая се стъмни съвсем и те пуснаха конете да вървят ходом, отчасти заради това, че трудно различаваха пътя, отчасти — защото вече се смятаха извън опасност.

— Е, изглежда, сега можем да поотпуснем поводите — каза Бъкло — и ако позволите, бих искал да ви задам един въпрос.

— Въпросът ви е добре дошъл — отвърна Рейвънсууд. — Но ви моля да не се обиждате, ако не сметна за необходимо да ви отговоря.

— Както обичате — рече доскорошният му противник. — Просто исках да попитам за какъв дявол вие, човек с толкова добро име, решихте да се свържете с такъв мошеник като Крейгънгелт и с такъв нехранимайко, за какъвто минава Бъкло.

— Много просто: бях в отчаяно положение и търсех отчаяни съюзници.

— Тогава защо изведнъж ни в клин, ни в ръкав решихте да скъсате с нас? — продължи да любопитствува Бъкло.

— Защото промених плановете си — отговори Рейвънсууд — и се отказах, поне за известно време, от това, което бях намислил да извърша. Както виждате, честно и откровено отговарям на въпросите ви. А сега вие отговорете на моя въпрос: какво ви свързва е Крейгънгелт — човек, който стои много по-ниско от вас и по произход, и по разбирания.

— Казано откровено, само това, че съм глупак и че пропилях състоянието си. Ще наследя богатата си леля, лейди Гърнингтън, но тя навярно е решила да живее цяла вечност. Единствената ми надежда е да се смени правителството. С Крейги се запознахме на комар. Той веднага разбра в какво положение се намирам — хитър е като дявол, — надрънка ми куп лъжи за пълномощията си във Версай и за връзките си в Сен Жермен и обеща да ми издействува капитански чин в Париж, а аз, глупакът му с глупак, се хванах на въдицата. Уверен съм, че вече е успял да разкаже на властите най-малко десет хубави историйки за мен. Ето до какво ме доведоха виното, жените, хазартът, боят с петли, кучетата и конете.

— Да, Бъкло — отбеляза Рейвънсууд, — откърмили сте в пазвата си доста змии, които сега ви хапят.

— Хубав и верен израз, мастър; но сега ще ви кажа без гняв, че вие също сте откърмили в пазвата си огромна змия, изяла всички други; тя навярно ще нагълта и вас не по-зле, отколкото шестте мои змии ще довършат всичко, което е останало на клетия Бъкло, макар че всичко, дето ми е останало, това съм самият аз — от глава до пети.

— За тези ваши думи не мога да ви се сърдя, защото пръв ви дадох примера — отвърна мастър Рейвънсууд, — но казано без метафори, в каква ужасна страст ме обвинявате?

— В жаждата за мъст, сър, в жаждата за мъст. А тази страст, която подхожда не по-зле на джентълмена, отколкото страстта към виното и към гуляите и така нататък, също е недостойна за християнина; при това е кръвожадна. Много по-добре е да счупиш някоя ограда, като преследваш кошута или някоя мома, отколкото да гръмнеш някой старец.

— Не сте прав! — възкликна Рейвънсууд. — Не съм имал подобно намерение, кълна се! Исках само, преди да напусна пределите на родината, да се срещна насаме с гонителя на моя род, за да му отправя в лицето обвинение за неговия произвол и беззакония. Щях да му обрисувам такава картина на несправедливостта, че душата му да се вцепени от ужас.

вернуться

46

Има се предвид съчинението на шотландския поет Макферсън (1736—1796) за Осиан — легендарен келтски воин и поет-певец, живял според преданията през III век на нашата ера в Ирландия — Б.пр.

1 ... 27 28 29 30 31 32 33 34 35 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)