Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Ламермурската невеста [bg]
Ламермурската невеста [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ламермурската невеста [bg]

Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:

Романът на Уолтър Скот „Ламермурската невеста“ — четвъртият от цикъла „Разкази на ханджията“, издаден под измисленото име Питър Петисън — се появява през 1819 г. По време на неговото съчиняване Уолтър Скот е тежко болен. Той диктува „Ламермурската невеста“ на своите секретари, които веднага изпращат готовите страници в печатницата.
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
1 ... 30 31 32 33 34 35 36 37 38 ... 150
Перейти на страницу:

— Да, сър, слушам, сър… непременно, сър… милордът и високопочитаемият му приятел…

— Конете, конете поеми, старче! — прекъсна го Бъкло. — След толкова уморителен и дълъг път те ще окуцеят, както стоят тук на студа, а конят ми е твърде добър, за да си позволя да го осакатя. Разбра ли, поеми конете!

— Ах, да, конете… Сега ще викна на конярите — засуети се Кейлъб и зарева с цяло гърло: — Ей, Джон! Уилям! Сондърс!… Не се обаждат. Или спят, или са някъде отишли — прибави той, изчакал няколко минути отговор на своя вик, от който бяха прокънтели стените на крепостта и на който той знаеше, че няма да получи отговор. — Когато господарят замине някъде, всичко в този дом се обръща наопаки. Няма как, сам ще се погрижа за добичетата.

— И добре ще направиш — каза Рейвънсууд, — иначе едва ли някой ще се погрижи за тях.

— Тихо, милорд, тихо, за бога! — прошепна Кейлъб на ухото на Рейвънсууд с умолителен той. — Ако не държите на собствената чест, пожалете поне моята; и без това ще ми е трудно що-годе прилично да ви устроя за през нощта, колкото и да се старая.

— Нищо, нищо — успокои го Рейвънсууд. — Отведи конете в конюшнята. Надявам се, че сено и овес ще се намерят.

— О, сено и овес — колкото щеш! — решително и гръмко обяви Кейлъб и веднага прибави тихичко: — След погребението останаха само няколко крини овес и някой и друг наръч сено.

— Добре — каза Рейвънсууд, като взе лампата от ръцете на слугата, който някак неохотно я отстъпи. — Сам ще светя на госта.

— Как може тъй, милорд! В никакъв случай! Ако потърпите няколко минутки, най-много четвърт час, и се полюбувате на Бас и Норт Берик на лунна светлина, докато се оправя с конете, ще ви съпроводя в замъка с всички подобаващи за ваша светлост и високоуважаемия ви гост почести. При това сребърните канделабри са прибрани, а тая лампа мигар подобава…

— Тя засега ще ни задоволи напълно — отвърна Рейвънсууд. — На теб не ти трябва светлина за конюшнята: доколкото си спомням, вятърът отнесе половината й покрив.

— Точно така, милорд — потвърди верният слуга и като се сети, тутакси прибави: — Каква ленива пасмина са тия работници! Още не са дошли да оправят покрива, милорд!

— Ако имах смелостта да се надсмивам над несгодите на моя дом — каза Рейвънсууд, докато придружаваше госта си нагоре, — този беден старец би ми дал доста поводи за смях. Побъркан е в стремежа си да представи жалкото си стопанство не такова, каквото е всъщност, а такова, каквото според него то трябва да бъде, и откровено казано, хитростите, които си позволява бедният ми Кейлъб, опитвайки се да постигне онова, без което според него е невъзможно да се поддържа честта на рода, и обстойните му извинения, когато въпреки голямата си находчивост той не може да компенсира липсата на необходимите предмети — всичко това неведнъж ме е забавлявало. И макар че кулата е малка, без него трудно бих намерил стая, където гори огън.

С тези думи Рейвънсууд отвори вратата.

— Е, тук поне не виждам ни огън, ни постеля — каза той.

Пред очите на двамата се разкри картина на тъжна пустота. Голямата зала със сводове от резба, напомнящи сводовете на Уестминстър хол, бе останала почти в състоянието, в което я бяха напуснали гостите след погребалното пиршество. Върху голямата дъбова маса се валяха на купища всевъзможни кани за вино и бира, калаени канчета и други вещи; подът бе осеян с изпочупени чаши, тези крехки съдове на веселието, принесени в жертва от възторжените гости. Колкото до сребърните прибори, доставени на Рейвънсууд по повод на скръбното събитие — толкова ненужни, колкото и неподходящи — от приятелите и роднините му, собствениците им си ги бяха прибрали и отнесли веднага след шумния пир. С една дума в тази зала нямаше и следа от благоденствие; напротив, всичко издаваше доскорошното разточителство и сегашната занемареност. Черното сукно, заменило по време на погребалния пир проядените от молци гоблени, бе изпокъсано и висеше на дрипи от стените, които разкриваха голите, дори неизмазани камъни. Видът на съборените, захвърлени където падне столове допълваше общата картина и показваше какво безредие е царяло сред тези стени към края на възпоминателната оргия.

— Тази зала, мистър Бъкло, бе място на разгул, а не на скръб — каза Рейвънсууд и повдигна лампата. — Е, съвсем нормално е тя да изглежда така скръбно сега, когато би трябвало да излъчва радост.

Новодошлите напуснаха това печално място и продължиха напред; отворили напразно още няколко врати, те накрая влязоха в малка приемна, чийто под бе застлан с рогозки, а в огнището за тяхно голямо удоволствие пламтеше огън — очевидно, следвайки указанията на Кейлъб, Миси бе успяла да осигури малко храна за огъня. Възрадван, че намери в замъка уютно кътче на каквото, изглежда, почти не беше се надявал, Бъкло доближи огнището, потри ръце над огъня и в тази поза изслуша добродушно извиненията на Рейвънсууд.

1 ... 30 31 32 33 34 35 36 37 38 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)