Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Ламермурската невеста [bg]
Ламермурската невеста [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ламермурската невеста [bg]

Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:

Романът на Уолтър Скот „Ламермурската невеста“ — четвъртият от цикъла „Разкази на ханджията“, издаден под измисленото име Питър Петисън — се появява през 1819 г. По време на неговото съчиняване Уолтър Скот е тежко болен. Той диктува „Ламермурската невеста“ на своите секретари, които веднага изпращат готовите страници в печатницата.
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
1 ... 29 30 31 32 33 34 35 36 37 ... 150
Перейти на страницу:

— Старецът сигурно е заминал някъде или е получил някакъв припадък — каза накрая притежателят на мрачното жилище. — Дори седмината спящи48, известни от светото писание, биха се пробудили от моето тропане и викове.

Най-после се дочу плах, треперещ глас:

— Мастър Рейвънсууд, мастър Рейвънсууд, вие ли сте?

— Аз, Кейлъб, аз; отваряй по-скоро вратата.

— Вие ли сте това или е вашият дух? По-добре да ми се явят триста дяволи, отколкото призракът на господаря или безсмъртната му душа. Ако ще да сте десет пъти моят господар, аз няма да ви пусна, щом не сте с човешко тяло, от плът и кръв.

— Аз, аз съм на вратата, стари глупако! — отвърна Рейвънсууд. — От плът и кръв, и жив, макар полуумрял от студ.

Светлината в горния прозорец изчезна и започнала да се снишава, проблясваше ту в една, ту в друга бойница — очевидно Кейлъб, понесъл лампата, слизаше по витата стълба, вместена в една от ъгловите кулички на стария замък. Той се движеше съвсем бавно и това породи няколко възклицания на нетърпение от страна на Рейвънсууд и доста проклятия от по-нетърпеливия и по-несдържан негов спътник. Но преди да издърпа резето, слугата отново се засуети и още веднъж попита — наистина ли това са хора, а не безплътни духове, които молят да ги пусне в замъка в този късен час.

— Ако можех да те достигна, стари глупако — извика Бъкло, — щях да ти покажа колко безплътен дух съм аз!

— Отваряй, Кейлъб! — заповяда Рейвънсууд с по-мек тон: първо, той бе свикнал да уважава верния си стар слуга, и второ, навярно съзнаваше всичката безполезност на заплахите, докато от Кейлъб го отделя здравата дъбова врата, обкована с желязо.

Най-сетне като повдигна с треперещата си ръка желязното резе, Кейлъб отвори тежката врата и изникна пред пътниците. Това бе старец с оредяла бяла коса, оголено теме над слепоочията и остри изразителни черти, които се откроиха рязко на светлината на мъждукащата лампа, вдигната в дясната му ръка, а с лявата засланяше пламъка от вятъра. Озърташе се плахо и почтително, а силният контраст между ярко осветеното лице и засенчените бели власи би могъл да послужи за сюжет на чудесна картина, но нашите пътници горяха от нетърпение да се укрият от надвисналата буря и затова не се отдадоха на съзерцание на колоритната му външност.

— Вие ли сте това, мой скъпи господарю, вие ли сте? — възкликна старият слуга. — Горко ми! Да ви заставя да чакате пред вратата на собствения замък; но кой би могъл да помисли, че ще се върнете толкоз скоро, а и ще водите с вас непознат господин… — Тук Кейлъб млъкна и извика настрани, към някого, който бе в замъка, и явно не към тези, които чакаха на двора: — Ей, Миси, Миси, размърдай се, за бога! Наклади веднага огън! Вземи старото трикрако столче, хвърли в огъня и всичко друго, което може да гори! Боя се, че продуктите са малко — обърна се отново той към пътниците, — очаквахме да се завърнете най-рано след няколко месеца. Чак тогава щяхме да се постараем да ви приемем така, както подобава на високото ви звание и произход. Но какво да се прави…

— Какво да се прави ли, Кейлъб — прекъсна го Рейвънсууд. — Ето какво: конете ни трябва да си починат, а и самите ние също. Надявам се, че не си огорчен от обстоятелството, че се завръщам по-рано, отколкото си предполагал.

— Огорчен ли, милорд! За всички честни хора вие винаги ще си останете милорд, както вашите предци през тристате години, през които са били лордове, без да молят за това благоволението на някой виг… Да съжалявам, че се е върнал лорд Рейвънсууд в един от замъците на рода си! — Тук той отново зашепна настрани, обръщайки се към невидимата си помощница, намираща се някъде зад сцената: — Миси, заколи веднага кокошката, която мъти. И без излишни приказки! Не ти приляга! Това не е най-хубавият ни замък — продължи той, обърнал се към Бъкло. — Това е по-скоро крепост, в която лорд Рейвънсууд се укрива… хм, исках да река, не че се укрива, а се уединява в смутно време като сегашното, когато той не може да се оттегли във вътрешността на страната, в едно от главните си имения; та, право казано, стените на тая кула са много стари и си заслужава човек да ги разгледа по-отблизо.

— И затова реши да ни дадеш възможност по-дълго да им се полюбуваме — каза Рейвънсууд развеселен от извъртанията, с които старецът целеше да задържи по-дълго пътниците пред затворената врата, за да може вярната му сподвижница Миси да успее да довърши приготовленията си в замъка.

— О! Съвсем не ме интересува как изглеждат отвън стените на замъка, любезни — отбеляза Бъкло. — По-добре ни покажи какво има там вътре и отведи конете в конюшнята, това е важно.

вернуться

48

Герои на популярно житийно сказание, според което седмина преследвани християни се укриват в една пещера, заспиват дълбок сън и се пробуждат едва след двеста години. — Б.пр.

1 ... 29 30 31 32 33 34 35 36 37 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)