Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Ламермурската невеста [bg]
Ламермурската невеста [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ламермурската невеста [bg]

Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:

Романът на Уолтър Скот „Ламермурската невеста“ — четвъртият от цикъла „Разкази на ханджията“, издаден под измисленото име Питър Петисън — се появява през 1819 г. По време на неговото съчиняване Уолтър Скот е тежко болен. Той диктува „Ламермурската невеста“ на своите секретари, които веднага изпращат готовите страници в печатницата.
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
1 ... 28 29 30 31 32 33 34 35 36 ... 150
Перейти на страницу:

— Хм, да — съгласи се Бъкло. — Но старецът веднага щеше да ви хване за яката и да извика на помощ слугите и тогава, предполагам, вие на свой ред щяхте да го раздрусате тъй здраво, че да предаде богу дух. Само като ви види, ще се изплаши до смърт.

— Не забравяйте за тежестта на вината му! Не забравяйте, че жестокосърдечието му ни донесе гибел и смърт; той разори древния ни род, уби баща ми! В старата Шотландия човекът, нанесъл, без да трепне, такива кръвни оскърбления, ще бъде смятан за недостоен не само за ръката на приятеля, но и за шпагата на своя враг.

— Признавам, Рейвънсууд, че дяволът умее да оплита другите не по-зле, отколкото е оплел и мен. Всеки път, когато се готвя да направя някоя глупост, той започва да ме убеждава, че в цял свят няма да се намери по-благородна, по-разумна и по-полезна постъпка, и забелязвам в какво съм се забъркал едва тогава, когато вече съм до кръста в блатото. И вие също бихте извършили убий… не, отмъщение, като отнемете живота на човека единствено заради уважението и паметта към покойния ви баща.

— Разсъждавате много по-разумно, отколкото, ако се съди по поведението ви, би могло да се очаква от вас. Имате право: пороците се вмъкват неусетно в душата ни, във външно съвсем привлекателни образи като онези, които според суеверните приема дяволът, когато иска да оплете някого в интригите си, и забелязваме това, когато вече е много късно.

— Но ние можем да се отърсим от тях — възрази Бъкло, — и, непременно ще го сторя, веднага щом умре лейди Гърнингтън.

— Известен ли ви е изразът на един английски богослов: „Пътят към ада е постлан с добри намерения“? — отбеляза Рейвънсууд. — Или иначе казано: по-често обещаваме, отколкото изпълняваме?

— Хм, започвам от тази вечер — каза Бъкло. — Заклевам се да не пия вино повече от кварта47, освен ако бордото ви не се окаже прекалено хубаво.

— В Улфс Краг едва ли ви очакват много изкушения — увери го Рейвънсууд. — Боя се, че ще мога да ви предложа само покрив. Всичкото ни вино и храна бяха употребени за пиршеството след погребението на баща ми.

— Дай боже да не ви потрябват отново по такъв скръбен повод — отбеляза Бъкло. — Но защо трябваше да изпивате всичко до капчица; това, казват, носи нещастие.

— На мен всичко ми носи нещастие — каза Рейвънсууд. — А ето ни вече пред Улфс Краг. — Всичко, което е останало в замъка, е на ваше разположение.

Шумът на морето отдавна бе възвестил на пътниците, че приближават скалата, на чийто връх далечният родственик на Рейвънсууд бе свил гнездо като планински орел. Бледата луна, която дълго бе спорила с леките облачета за надмощие в небето, сега надникна иззад тях и озари кулата, която се издигаше самотно върху стръмната скала, надвиснала над Северно море. От три страни скалата беше съвсем отвесна, а от четвъртата, обърната към сушата, някога бе имало изкуствен ров за защита, с подвижен мост, но мостът се беше счупил и разпаднал, а ровът бе почти изцяло запълнен и сега конникът можеше безпрепятствено да влезе в тесния двор, от двете страни на който се редяха ниски стопански постройки и конюшни, вече полуразрушени, а отпред, откъм сушата, дворът завършваше със зъбчата стена; на отсрещната страна се издигаше самата кула — висока и тясна, със сиви каменни стени; тя изглеждаше на бледата лунна светлина като огромен призрак, загърнат в бяло. Едва ли някой би могъл да си представи по-печално и усамотено жилище. Далеч долу отекваше зловещият и тежък плисък на вълните, разбиващи се безспир о солите, и този звук, както и цялата разкрила се пред погледа картина, напомняше ужасяващ символ на неизменна и еднообразна меланхолия.

Макар съвсем наскоро да бе настъпил здрач, нищо в това самотно жилище не подсказваше присъствието на живо същество; само в един от тесните решетъчни прозорци, пробити на различна височина и на различни разстояния един от друг, трептеше светлинка.

— Това е стаята на единствения прислужник, останал в дома ни — каза Рейвънсууд. — Добре, че поне него го има. Ако го нямаше, щяхме да бъдем лишени и от огън, и от светлина. Минете зад мен: пътят е тесен и двама конници не могат да вървят един до друг.

Пътечката следваше тясната ивица земя, която свързваше скалата със сушата, а накрая на пътечката се издигаше кулата. Избраното място и стилът на постройката говореха, че шотландските барони са се грижили повече за непристъпността на домовете си, отколкото за техните удобства.

Като напредваха внимателно, пътниците благополучно влязоха в двора. Но мина още много време, преди усилията на Рейвънсууд, заудрял силно по насоката входна врата, да се увенчаят с успех; той не преставаше да вика Кейлъб да им отвори.

вернуться

47

Мярка за обем на течности, равна на 1,14 л. — Б.пр

1 ... 28 29 30 31 32 33 34 35 36 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)