Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Ламермурската невеста [bg]
Ламермурската невеста [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ламермурската невеста [bg]

Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:

Романът на Уолтър Скот „Ламермурската невеста“ — четвъртият от цикъла „Разкази на ханджията“, издаден под измисленото име Питър Петисън — се появява през 1819 г. По време на неговото съчиняване Уолтър Скот е тежко болен. Той диктува „Ламермурската невеста“ на своите секретари, които веднага изпращат готовите страници в печатницата.
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 150
Перейти на страницу:

— Чудесна мисъл, Бъкло, но леля ти може да кара още дълго. А колкото до баща ти… Той имаше и земя, и пари, не е залагал именията си, не е имал работа с лихвари, плащал е дълговете си и е живял със собствени пари.

— Но кой е виновен, че не мога да живея като него? Ти и тези като тебе накрая ме разорихте и сега, разбира се, за да има от какво да живея, ще трябва да последвам жалкия ти пример: една седмица да разпространявам тайни вести от Сен Жермен41, друга — да нося новини за въстание на планинците42; да ме хранят бабичките якобитки, като ги лъжа, че къдриците, които им продавам от някаква си там стара перука, са къдриците на Шевалие43; да подкрепям приятеля си до мига на битката и изведнъж да се оттегля — защото политическият агент няма право да рискува живота си за дреболии. И всичко това само за къшея хляб и за удоволствието да се наричам капитан.

— Въобразяваш си, че говориш много красноречиво — каза Крейгънгелт, — правиш се на много остроумен за моя сметка. По-добре ли е да пукнеш от глад или да свършиш на бесилката вместо да водиш живот, какъвто водя аз, и то само защото нашият крал не може в сегашния момент да издържа прилично пратениците си.

— Да умреш от глад е по-честно, а от бесилката все едно няма да се отървем. Но никак не разбирам какво искаш от бедния Рейвънсууд. Парите му не са повече от моите; всичката земя, която му е останала, е заложена и презаложена; доходите му не стигат дори да си плати процентите. Какво целиш, като се бъркаш в работите му?

— Не се безпокой, Бъкло, зная какво правя. Първо, той е от старинен род и баща му е направил големи услуги през 1689 година, така че ако успеем да го завербуваме, това непременно ще бъде оценено в Сен Жермен и Версай. После, трябва да ти е известно, че младия Рейвънсууд никак не си приличате: той има ум и такт, талант и смелост; в чужбина ще се покаже като човек с мозък и сърце, който знае нещо повече от езда и лов със соколи. Почти престанаха да ми се доверяват, защото вербувам хора, чийто мозък им стига едва да преценят колко да пришпорват коня и какво да правят със сокола си. А Рейвънсууд е образован, съобразителен и умен.

— Но въпреки тези достойнства той попадна в мрежите ти. Престани да се палиш, Крейгънгелт. И остави на мира сабята си! И без това нямаш никакво намерение да се биеш с мен. По-добре кажи мирно и тихо как успя да спечелиш доверието на Рейвънсууд.

— Много просто: като подклаждах жаждата, му; за мъст, Бъкло. Знаех, че ми няма доверие; но изчаках удобния момент и пуснах в ход средствата си, когато обидите и несправедливостите бяха нажежили до червено моя рицар. И ето че сега се отправи, както сам каза — а може би наистина мисли така — да се обясни със сър Уилям Аштън. Но повярвай, ако те се срещнат и адвокатът започне да се оправдава, позовавайки се на законите, Рейвънсууд ще убие стареца. Очите на Едгар така искряха, че лесно се досетих какво крои. Но дори да не убие Аштън, той така ще го изплаши, че властите като нищо ще обвинят приятеля ни в опит за покушение срещу живота на член на Тайния съвет. Така между него и правителството ще легне пропаст, в Шотландия ще му стане доста горещо, Франция ще му предложи убежище и ние тримата ще се отправим натам с френския кораб „L’Espoir“, който ни очаква недалеч от Аймът.

— Чудесно — каза Бъкло. — Сега и мен нищо не ме задържа в Шотландия; ако благодарение на Рейвънсууд ни приемат по-добре във Франция, то дявол да го вземе, нека стане така, както си намислил! Страхувам се обаче, че собствените ни достойнства няма да ни осигурят там високи чинове. Но нека се надяваме, че преди да потегли с нас, Рейвънсууд ще пробие главата на лорд-пазителя с куршум. Веднъж в годината не е лошо да се убива по някой от тези високопоставени негодници, та да ги научим да се държат прилично.

— Напълно справедливо! — съгласи се Крейгънгелт. — Отивам да видя дали конете ни са нахранени и дали са готови за път; ако Рейвънсууд не е променил решението си, не бива да се бавим нито миг.

И той се упъти към вратата, но спря на прага и добави:

— Както и да свърши тази работа, Бъкло, ти, надявам се, си забелязал, че не казах на Рейвънсууд нито дума в подкрепа на глупостите, които могат да му хрумнат да извърши.

— Да, прав си, нито дума — отвърна Бъкло. — Друг може да не знае, но на теб твърде добре ти е известно каква опасност представлява страшната дума „съучастник“. — И тихичко си промърмори следните стихчета:

вернуться

41

Замък край Париж, резиденция на Джеймс (Яков) II Стюарт след изгонването му от Англия през 1688 година. Синът му, Джеймс Едуард, също във френска емиграция, продължил да се опитва да си възвърне престола. Привържениците им се наричат якобити. — Б.пр.

вернуться

42

Населението на Шотландия, предимно северната, планинската й част. — Б.пр.

вернуться

43

Джеймс Едуард е известен още под името Шевалие Сен Жорж. — Б.пр.

1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)