Измерения на чудесата
- Автор: Шекли Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Измерения на чудесата». Краткое содержание книги:
— Помолих те да не ме прекъсваш. Виж какво, вече обясних, че не ми допадат отделните случаи. Но този път ще направя изключение и ще ти помогна да се върнеш на своята планета.
— Защо? — попита Кармоди.
— Прищявка — отвърна Модсли. — Най-обикновено хрумване, може би с лек примес на алтруизъм. Освен това…
— Да?
— Е, ако някога си отидеш у дома — което е съмнително въпреки помощта ми, — ще ти бъда благодарен да предадеш едно съобщение.
— Дадено — каза Кармоди. — За кого е съобщението?
— Че как, естествено за брадатия старец, за когото построих планетата. Предполагам, все още той дърпа конците?
— Не знам — вдигна рамене Кармоди. — По този въпрос има много спорове. Някои твърдят, че той си е там, както винаги е бил, а други пък разправят, че бил мъртъв (но според мен го казват в преносен смисъл), трети направо заявяват, че въобще не е съществувал.
— Още си е там — убедено изрече Модсли. — Такъв не можеш да го утрепеш с мухобойка. Да знаеш, поддава се на настроения и прелива от висок морал, според който иска да живеят и хората. Може да се подразни и да изчезне до някое време, ако не му допада как вървят нещата. А и е способен да пипа изтънко — знае, че на хората не им харесва нищо прекалено, независимо дали ще е печено телешко, жени или Бог. Затова нищо чудно да се изтрие от менюто временно, така да се каже, докато пак се появи влечение към него.
— Вие май знаете много неща за него — подкачи го Кармоди.
— Е, имах доста време да мисля.
— И според мен налага се да изтъкна — продължи Кармоди, — че начинът, по който вие се отнасяте към него, не съвпада с нито един теологически възглед, който съм чувал. Самата идея, че Бог може да се поддава на настроения, да се дразни…
— Но това трябва да му е присъщо — възрази Модсли. — Че и още много друго! Би трябвало да е същество с изключителна емоционалност! В края на краищата, такъв си и ти, също като своите събратя по раса.
Кармоди кимна.
— Ето, видя ли! Той ясно заяви, че ще твори по свой образ и подобие. И очевидно е постъпил така. Още щом ти се появи тук, забелязах семейната прилика. Кармоди, в тебе има един малък Бог, макар че от това не бива да ти се замае главата.
— Никога не съм имал никакъв досег с него — промърмори Кармоди. — И не знам как да му предам съобщението.
— Толкова е просто! — с досада възкликна Модсли. — Когато се прибереш вкъщи, само трябва да го изречеш ясно и силно.
— Но защо мислите, че той ще ме чуе? — попита Кармоди.
— Няма как да не те чуе! — увери го Модсли. — Това е неговата планета и той прояви голямата си загриженост за нейните обитатели. Ако е искал да общувате по някакъв друг начин, щеше да ви го подскаже.
— Добре, ще го направя — предаде се Кармоди. — Какво искате да му предам?
— Ами не е нещо особено — Модсли изведнъж се навъси. — Но той наистина беше един достоен стар господин и на мен ми е малко неудобно заради планетата, която му построих. Не че нещо й има на тази планета, ако прецениш добре. Съвсем използваема си е. Ала този старец беше джентълмен. Тоест в него има достойнство, а не се случва често да попаднеш на такъв. Така че ще ми се да подновя онази планета, нали разбираш, напълно безплатно, за моя сметка, няма да му струва и пукнат грош. Ако му допадне идеята, ще я превърна в туристическа забележителност, в рай. Не се съмнявай, аз съм страхотен инженер. Не е справедливо да ме оценяват по халтурата, която съм принуден да пробутвам, за да изкарам за насъщния.
— Ще му предам — обеща Кармоди. — Но откровено казано, не ми се вярва да се хване за предложението.
— И на мен не ми се вярва — мрачно изрече Модсли. — Той е един упорит старец и от никого не търси услуги. Все пак искам да му направя това предложение, и то най-искрено. — Модсли се поколеба и допълни: — Можеш също да го попиташ дали няма да мине насам да си побъбрим някой път.
— А защо вие не отидете да се срещнете с него?
— Опитах два-три пъти, но той не искаше да ме вижда. Този ваш старец е доста отмъстителен! Но току-виж, омекне.
— Може би — със съмнение в гласа произнесе Кармоди. — Все едно, ще му кажа. Но, мистър Модсли, ако искате да поговорите с някой Бог, защо не се обърнете към Мелихрон?
Модсли отметна глава назад и се разсмя.
— Мелихрон! Онзи слабоумник ли? Той е един надут самовлюбен задник и няма никакъв характер, за който си струва да се говори. По-скоро бих обсъждал въпросите на метафизиката с някое куче! Нали знаеш, от техническа гледна точка божествеността е въпрос на могъщество и управление. В нея няма нищо магическо, пък и не е пенкилер за всички болежки. Няма двама Богове, които да си приличат. Ти знаеше ли това?