Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
По време на това ново скитане пастирите Аврам и Лот се скарали. Чичото и племенникът си поделили богатствата, но продължили, разбира се, да живеят в най-тясна дружба. Аврам решил да се посели в Ханаанската земя, докато Лот се впуснал в Йорданската долина и се заселил в Содом, където и „разпънал шатри“.
Малко след това някои царе, в това число и содомският цар, почнали война помежду си. В сражението Лот бил пленен. Чичо Аврам, който през това време още веднъж променил местожителството си и пренесъл своите шатри в Хеврон, узнал тук тази печална за него новина. Свещено недоволство изпълнило сърцето му и той решил да освободи своя родственик. И сега се видяло на какво е бил способен патриархът. Този чергар, непритежаващ нито педя своя земя, държал, както се оказало, огромен брой слуги: в Библията се казва, че той въоръжил 318 души от тях и с тази група слуги направил на пух и прах „армиите“ на четиримата най-могъщи царе на тази страна: Амрафел — царя сенаарски, Ариох — царя еласарски, Кедорлаомер — царя еламски, и Тидал — царя гоимски. Поразителен успех, няма какво да се каже! Победата била такава, че той „гони неприятелите до Дан (който впрочем по това време не е съществувал — Л. Таксил) и като раздели дружината си, нападна върху тях нощем, той и слугите му, разби ги, и ги гони дори до Хова, която е отляво на Дамаск; и върна всичкия имот и сродника си Лота, върна и имота му, както и жените и народа“ (Битие, гл. 14, ст. 14–16).
Годините минавали и Аврам все повече и повече се безпокоял. Той се питал, как може да има потомство? Кога ли ще се изпълни божественото обещание, по силата на което той трябва да стане баща на велик народ?
„Подир тия събития биде слово господне към Аврам във видение (нощем) и казваше: не бой се, Авраме; аз съм твой щит; твоята награда (ще бъде) твърде голяма.
Аврам рече: владико господи, какво ще ми дадеш? Аз оставам бездетен; разпоредник в дома ми е Елиезер от Дамаск.
И пак рече Аврам: ето, ти ми не даде потомство и на, мой наследник ще бъде домочадецът ми.
И биде слово господне към него и му казваше: той няма да ти бъде наследник; на оня, който произлезе от твоите чресла, той ще ти бъде наследник.
Па го изведе навън и (му) рече: погледни към небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И му рече: толкова ще бъдат твоите потомци“37 (Битие, гл. 15, ст. 1–5).
Аврам повярвал на господа и решил да чака още. „Но Сара, жената Аврамова, не му раждаше. Тя имаше слугиня египтянка, на име Агар. И рече Сара на Аврам: ето господ заключи утробата ми, за да не раждам; затова влез при слугинята ми: може би ще имам деца от нея. Аврам послуша думите Сарини“ (Битие, гл. 16, ст. 1–2).
Това значи, че тя би осиновила детето на своята прислужница. Според източния обичай бащата или майката слагат детето на коленете си. С това се извършва обредът осиновяване.
„След като Аврам беше преседял десет години в Ханаанската земя, Аврамовата жена Сара взе слугинята си, египтянката Агар, и я даде на мъжа си Аврама за жена.
Той влезе при Агар и тя зачена. А като видя, че зачена, тя взе да презира господарката си.
И рече Сара на Аврам: за обидата ми ти си виноват; аз дадох слугинята си в твоите обятия; а тя, като видя, че зачена, взе да ме презира; нека господ бъде съдия между мене и тебе.
Аврам рече на Сара: ето, твоята слугиня е в ръцете ти; прави с нея, каквото щеш. И Сара взе да я притеснява и тя побягна от нея“ (Битие, гл. 16, ст. 3–6).
Колко божествено благочестив и нравствено поучителен е животът на „светия праотец“, нали?
За щастие, един ангел срещнал Агар в пустинята и я ободрил.
„Ангелът господен й рече: върни се при господарката си и й се покори.
И пак, й рече ангелът господен: ще умножа и преумножа твоето потомство тъй, че от множество не ще може да се изброи…38 И ще родиш син, и ще го наречеш с име Измаил; защото господ чу твоето страдание“ (Битие, гл. 16, ст. 9–11).
„Аврам беше на деветдесет и девет години и господ се яви на Аврама и му рече: аз съм бог всемогъщи, ходи пред мене и бъди непорочен; и ще сключа моя завет между мене и тебе, и много, твърде много ще те размножа.
Тогава Аврам падна ничком, а бог продължаваше да говори с него и рече: аз съм и ето заветът ми е с тебе: ти ще бъдеш баща на много народи, и няма вече да се наричаш Аврам, а ще бъде името ти Авраам, защото ще те направя баща на много народи и много, твърде много ще те разплодя и ще произведа от тебе народи, и царе ще произлязат от тебе.
И моя завет между мене и тебе и между твоите потомци подир тебе в родовете им аз ще направя завет вечен, за да бъда бог на тебе и на твоите потомци след тебе.
37
„Свещеният“ автор на Библията сравнявал бъдещия брой на потомците на Авраам със звездите, количеството на които се представя на неосведомените хора за неизброимо. Между това с невъоръжено око дори при най-благоприятни условия могат да се видят само няколко хиляди звезди. Ако пък се допусне, че „светата“ книга е „предусещала“ вече успехите на телескопическата астрономия, и в този случай „божието обещание“ звучи наивно: с най-мощните съвременни телескопи могат да се видят само няколко милиона звезди. Най-после, ако се вземе броят на звездите в нашата звездна система — Галактиката, тогава „обещанието“ ще стане невъобразимо фантастично: в галактиката има повече от сто милиарда звезди.
38
По-нататък Библията произвежда от Измаил „дванайсет князе“ на чергарското племе измаиляни (Битие, гл. 25, ст. 16). Съгласно Корана потомците на Измаил се смятат за „правоверни“ араби и турци.