Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Сарра се засмя в себе си и рече: аз ли ще имам тази утеха, след като остарях? Па и господарят ми е стар.
И рече господ на Авраама: защо Сарра се засмя (в себе си) и каза: нима наистина мога да родя, когато съм остаряла?
Има ли нещо мъчно за господа? В уреченото време догодина аз ще бъда у тебе, и Сарра (ще има) син.
Но Сарра не се призна, а рече: не съм се смяла. Защото тя се бе уплашила. Той обаче (й) рече: не, ти се засмя“ (Битие, гл. 18, ст. 7–15).
Много интересно е човек да се вслушва в разговора между бог и Авраам, тъй като подробностите на този разговор наистина могат да възрадват душата със своята наивност. Авторът на книгата „Битие“ описва всичко, което се случило, и всичко, което е било казано, с такава точност, като че ли той лично е присъствал там. Явно е, че той е имал откровение свише, иначе би бил най-обикновен лъжец.
Смутени от смешната наивност на всички тия подробности, някои съвременни коментатори се мъчат да докажат алегоричността на целия разказ; те предлагат да се разбира, че бог и ангелите, явили се при Авраам, се правели на гладни, но нищо не яли, а се престрували, че ядат. Достатъчно! Библията трябва да се приема такава, каквато е, отговаряме ние; защото, ако се приема тълкуването на тези богослови, на които някои места на Библията изглеждат невероятни, то на цялото „свето писание“ ще трябва да се гледа като на алегория. Тогава излиза, че нищо от онова, което е разказано от „гълъба“, в действителност не е станало? Че всичко това е само едно въображение? Че божествената Библия е сън, мечта, измислица? Вижте, господа проповедници, къде отвеждат подобни разсъждения! Много по-просто е да се допусне, че бог, за когото ние знаем, че „прави от земя“, че „вдъхва душа“ и „ходи“, има също и навика да яде, да пие, да храносмила и т.н. Той дори не е защитен от страданията, които горещината причинява, също както и неговият приятел Авраам, който преди малко разговаряше с него, като го назовавате объркано и в единствено, и в множествено число.
След обеда се поразходили малко:
„И станаха ония мъже и тръгнаха оттам към Содом (и Гомора); а Авраам отиде с тях да ги изпроводи.
И рече господ: ще скрия ли от Авраама (моя раб), каквото искам да направя?
От Авраама именно ще произлезе народ велик и силен и чрез него ще бъдат благословени всички народи на земята“ (Битие, гл. 18, ст. 16–18).
Всички народи по земята благословени в името на Авраам! И юдейските, и християнските коментатори виждат в този текст утвърдяването на единния бог по цялата земя, който наистина е бог на Авраам, но християните не отстъпват този „патриарх“ на юдеите. Ако припомним обаче, че юдеите и християните се различават по въпроса за почитането на сина на Мария, ще възникне нов въпрос: коя от двете религии ще победи — ще бъде ли земята юдейска или християнска? Важен въпрос!
Впрочем ние не бързаме и ще почакаме. Населението на земното кълбо наистина достигна вече почти три милиарда души, от тях католиците, т.е. хората, които искат да се смятат за единствени последователи на истинската християнска религия, наброяват около 400 — 500 милиона. Има почти толкова православни и други християни, които смятат единствено себе си за истински последователи и изпълнители на истинската християнска вяра.
За да се сбъдне божието пророчество следователно, всички тези християни трябва да станат еднакво верующи, трябва да се съединят всички в едно: и католици, и православни, и лутерани, протестанти, разколници, англикани, баптисти, йеховисти и пр. и пр. После, след като убедят най-сетне юдеите в съществуването на „троицата“, ще им остане да обърнат в християнство „още само“ мюсюлманите, конфуцианците, брахманите, таоистите (даоистите) и пр. и пр. Или пък може би юдеите ще сполучат да убедят всички: и правоверните, и „еретикствуващите“ християни, че с историята си за месията от преди около две хиляди години те са попаднали в задънена улица и се намират и досега в това положение! Както и да е, предсказанието за приобщаване на целия свят към вярата на Авраама обаче, по всичко личи, още не се е сбъднало, пък, разбира се, и никога няма да се сбъдне.
Но какви ли са били по-точно онези планове на бога отец, за които той се поколебал да бъде ли откровен с любимия си патриарх или не. Като се размислил добре и претеглил всички обстоятелства, той решил, че не си струва да играе с Авраам на криеница. Тогава последният като че ли се сетил, че тримата пътници, които излапали неговото теленце и 80 оки брашно, без да се смятат млечните продукти, са били свръхестествени същества и между тях е и неговият стар приятел, самият бог!