Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
И затвориха се изворите на бездната и окната небесни, и престана дъждът от небето.
А водата постепенно се оттегляше от земята и подир сто и петдесетях дена водата захвана да намалява.
И в седмия месец, на седемнайсетия ден от месеца, ковчегът се спря върху Араратските планини.
Водата постоянно намаляваше до десетия месец; в първия ден на десетия месец се показаха планинските върхове“ (Битие, гл. 8, ст. 1–5).
Колко неочаквани чудеса в тия няколко стиха! Първо, ние имаме удоволствието да възстановим познанството си с този приятен „божи вятър“, който е нямал никаква работа от времето, когато хаосът се прекратява, и когото коментаторите отъждествяват с „божия дух“. „В начало“, както е казано в Библията, той само се „носеше над водата“. Сега обаче, за да изсуши водите от потопа, „бог отец“ пуснал споменатия по-горе „свети дух“ („божия вятър“), когото „писанието“ ни представя във вид на „божествен гълъб“ (или, ако искате, като божествена патица), и му възлага съвсем неосъществимата задача — изсушаването на световния потоп.
Впрочем било е съвършено необходимо да се намеси някой от членовете на „пресветата троица“, иначе никакъв обикновен вятър никога не би изсушил такова небивало количество вода. Ако височината на водата при потопа е била петнадесет лакти над най-високите планини на земята, ще излезе според някои изчисления, че всичките води са достигнали количеството например на дванадесет световни океана, наредени един върху друг. Потопът може да се смята за най-необикновеното от чудесата, извършени от бога, защото като създал тези нови необгледни океани (което само по себе си вече не е малък фокус), той след това ги унищожил само с едно свое духане. Какви дробове има този „гълъб“!
Друго чудо, което също не може да мине незабелязано: на седемнадесетия ден на седмия месец Ноевият ковчег се спрял на върха на планината Арарат, висок 5 156 метра, а планини по-високи от Арарат, например 14 върхове на Хималаите с височина над 8000 метра и други върхове (в Южна Америка, Африка) са се показали в първия ден на десетия месец, т.е. шест недели по-късно. Съвсем поразяващо чудо!
Библейското повествование за края на потопа съдържа още и наивната история с враната и гълъба, но тя не е никак интересна. Ной пуснал в началото „врана“, която „отлиташе и прелиташе, докле изсъхна земята от водата“. После той „пуснал гълъб“, който „не намерил място за почивка на нозете си и се върнал при него в ковчега“. Той отново го пуснал след седем дни и този път гълъбът се върнал, като държал в клюна си маслиново клонче.27 Ной се досетил, че „водата е спаднала от земята“. На патриарха, казва Библията, „чукнали“ тогава 601 години.
Бог му казал, че вече е време да излиза. Разтоварването на животните е минало вероятно в образцов ред. Освен това, трябва да смятаме (макар Библията да не говори за това), че солената вода веднага се е отделила от сладката (ново чудо!), та реките, езерата и моретата да могат отново да влязат в своите русла, както преди. Рибите отново са се върнали в своите води според изискванията на своите видове.
„И съгради Ной жертвеник господу; взе от всеки чист добитък и от всички чисти птици, и ги принесе всесъжение върху жертвеника.
И помириса господ приятно благоухание и рече господ (бог) в сърцето си: няма вече да проклинам земята заради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; и няма вече да поразявам всичко, що живее, както направих“ (Битие, гл. 8, ст. 20–21).
При това дядо бог удостоил Ной и децата му с най-първокласни благословии и им позволил за в бъдеще да се хранят и с всякаква друга храна, не само с треви.
„И благослови бог Ноя и синовете му и им рече: плодете и се множете и пълнете земята (и я владейте); да се боят и да треперят от вас всички зверове земни (и всичкият земен добитък) и всички небесни птици, всичко, що се движи по земята, и всички морски риби: във ваши ръце са те предадени; всичко, що се движи и живее, ще ви бъде за храна; като злак тревист давам ви всичко; само плът с душата й, сиреч с кръвта й, не яжте.
Аз ще изискам и вашата кръв, в която е вашият живот, ще я изискам от всеки звяр, ще изискам също душата на човека от ръката на човека, от ръката на брата му; който пролее човешка кръв, и неговата кръв ще се пролее от човешка ръка; защото човек е създаден по образ божи“ (Битие, гл. 9, ст. 1–6).
"И в седмия месец, на седемнайсетия ден от месеца, ковчегът се опря върху Араратските планини" (Битие, гл. 8, ст. 4).
27
Това е също велико „чудо“: повече от година цялата земна повърхност била под водата — и ето дърветата, като че нищо не е било, се покриват с листа.