Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
И ще дам на тебе и на твоите потомци след тебе на земята, по която странствуваш, цяла ханаанска земя, за вечно владение; и ще им бъда бог.
И рече бог на Авраама: а ти запази моя завет, ти и твоите потомци след тебе в родовете им.
Този е моят завет, който трябва да пазите между мене и вас и между твоите потомци след тебе (в родовете им): целият мъжки пол у вас да бъде обрязан; обрязвайте крайната си плът: това ще бъде знак на завета между мене и вас.
На осмия ден след раждането да бъде обрязан между вас във вашите родове всеки младенец от мъжки пол, както роденият в дома, така и купеният със сребро от някой другоплеменник, който не е от твое семе.
Непременно да бъде обрязан и роденият в дома ти, и купеният с твое сребро, и моят завет ще бъде върху тялото ви завет вечен.
А необрязаният от мъжки пол, който не обреже крайната си плът (на осмия ден), тая душа ще се изтреби между народа си; защото той е нарушил завета ми.
И рече бог на Авраама: жена си Сара не наричай Сара, но да бъде името й Сарра.
Аз ще я благословя и ще ти дам от нея син; ще я благословя и ще произлязат от нея народи, и царе на народи ще произлязат от нея.
И падна Авраам ничком, засмя се и каза в себе си: нима от стогодишен ще произлезе син? И деветдесетгодишната Сарра нима ще роди?
И рече Авраам богу: е, дано поне Измаил да бъде жив пред твоето лице!
А бог рече (на Авраама): тъкмо Сарра, жена ти, ще ти роди син, и ще му наречеш името Исаак; и ще направя завета си с него завета вечен (че ще бъда бог нему и) на потомството му след него.
И за Измаила те послушах: ето, аз ще го благословя и ще го наплодя и много, твърде много ще го умножа: дванайсет князе ще се родят от него; и ще произведа от него голям народ.
Но завета си ще сключа с Исаака, когото ще ти роди Сарра догодина по това време.
Тогава бог престана да говори с Авраама и се издигна от него“ (Битие, гл. 17, ст. 1–22).
Описаното явяване на всезнаещия бог пред Авраама не може да не се чете с най-голямо благоговение. Авторът на това описание, разбира се, е бил вдъхновен за това от „свети дух“! Църковниците няма защо да се мъчат да доказват това, защото божията мисъл достига тук такива висоти, които нито един простосмъртен никога не би могъл да достигне. Никога не би хрумнало на Александър Македонски, когато сключвал съюз с индийските царе, например да им предложи да се обрежат и да обрежат всичките си поданици в знак на нерушима дружба. И когато в Тилзит Наполеон притиснал в обятията си руския цар Александър I, той е мислил да скрепи дружбата си с Русия изключително само с общата ненавист към Англия. Ако маршал Мюрат, придружаващ тогавашния повелител на Европа, би му казал: „Господарю, вместо да молим царя да се подпише под договора за военен съюз, поискайте той утре да извърши обреда обрязване над себе си и над всички чинове на щаба си, тъй като крайната им плът е най-добрият залог за здравия съюз между две империи“, Наполеон би заподозрял Мюрат във внезапно умопомрачение и би го предал на грижите на своите най-добри лекари. Но Александър Македонски и Наполеон са били човеци. Само божествен разум може да достигне до идеята за вечен съюз, изграден върху обрязване на половите органи, предаващо се от род на род.
Но щом като това обрязване има божествен произход, защо ли пък християните все пак са го отменили?
Що се отнася до „светия“ патриарх, той без колебание изпълнил изискването на „всевишния“.
„И взе Авраам сина си Измаила и всички родени в дома му и всички купени със среброто му, всички човеци от мъжки пол в Авраамовия дом, и обряза крайната им плът в същия оня ден, както му каза бог.
Авраам беше на деветдесет и девет години, когато му бе обрязана крайната плът.
В оня същия ден бяха обрязани Авраам и син му Измаил, и с него заедно бяха обрязани всички от мъжки пол в дома му, както родените в дома, така и купените със сребро от другоплеменници“ (Битие, гл. 17, ст. 23–27).
И как могат тогава християните да твърдят, че тяхната религия е основана върху религията на евреите, щом като те не изпълняват всички божествени предписания на тази религия? Дори и Христос се е подложил на обрязване. Крайната му плът е предмет на поклонение и една от най-скъпоценните реликви в църквата на свети Йоан Латерански в Рим. По някакво в най-висша степен загадъчно, но в същото време още по-изумително „чудо“ тази крайна плът дори се размножила: сега същата реликва се намира в Шар (до Поатие), в Пюи-ан-Вел, в Куломб (до Шартър), в Шалон на Марна, в Антверпен и в Хилдесхайм; освен това денят на „обрязването господне“ се отбелязва от църквата на първия ден от годината — 1 януари.