Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Затова му е дадено и име Вавилон, понеже там господ смеси езика на цялата земя и оттам ги пръсна господ по цялата земя“ (Битие, гл. 11, ст. 1–9).
Със самодоволна увереност някои богослови твърдят, че преди разрушаването й от бога „вавилионската кула“ достигала километър и половина, т.е. била е десет пъти по-висока от най-голямата египетска пирамида — пирамидата на Хеопс (147 метра). Обаче пирамидите са запазени, а от грандиозната постройка, която се нарича вавилонска кула, не е останало нищо. За височина от 1 500 метра е била необходима и необикновено голяма основа. По каква причина е могла да изчезне такава голяма постройка? Авторът на книгата „Битие“ е забравил да отбележи това.
И още нещо: по това време, съгласно Библията, не са съществували нито достатъчно хора, нито изкуството, което е необходимо за едно такова значително мероприятие. Трябва да гледаме на тази история именно като на най-голямо религиозно „чудо“!
"И Хам, бащата на Ханаана, видя голотата на баща си" (Битие, гл. 9, ст. 22).
Не по-малко чудо е неочакваното появяване на много езици и наречия. „Коментаторите“ — казва Волтер — са изследвали какви езици възникнали от това разселение на народите, но никога не са обръщали внимание нито на един от древните езици, на които говорят хората в земите от Индия до Япония. Интересно би било да се пресметне на колко различни наречия се говори сега по света. По отношение на Америка ние наем повече от 300, на нашия материк — повече от 3 000 наречия. Всяка китайска провинция има свой местен език. Населението на Пекин разбира слабо жителите на Кантон, а индусът от бреговете на Малабара не разбира индуса от Бенарее. Впрочем всички хора по земята не са и подозирали за чудесата с „вавилонската кула“: за тях са знаели само древноеврейските писатели.
Най-голямо учудване предизвиква фактът, че големите исторически събития, които Библията поставя в основата на зараждането на човечеството, не са известни на никой друг народ. Че на гърци, римляни, египтяни, халдейци, перси, индуси, китайци не са били познати Гедеон, Самсон или други някои чисто еврейски племенни герои, това се разбира от само себе си. Но ако на тези народи са неизвестни дори имената на Адам и Ной — това вече е съвсем друго.
Щом като библейският потоп е унищожил всичко земно и Ной е бил възстановителят на човешкия род, този патриарх е трябвало да бъде известен на историците на всички народи. Защо имената на Адам и Ева, на Каин и Авел, на Енох и Матусал, Ламех, Ной, Сим Хам и Иафет не са били отбелязани на всички пергаменти и фигурират само в книгите на малочисления еврейски народ — народ чергарски, с първобитна култура? Когато ветераните от голямото потопно плаване се разселили из различни места на земята и поставили началото на новите народи, по най-странен начин те забравили всичко: и как бог сътворил „небето и земята“, и как живели първите хора в рая. Забравили дори имената на първите хора. Само евреите запомнили всичко това, а от тях и другите народи получили библейските разкази. Дори заслугата на Ной по отглеждане на гроздето не могла да го спаси от всеобщата забрава, тъй като голям брой хора почитали Бакхус32 като създател на виното.
Що се отнася до потопа, критиците единодушно виждат в него напълно естествена местна катастрофа и твърдят, че е имало и много други наводнения от този характер. И у древните гърци например е съществувал митът за Девкалион.33
Ако потопът е бил световен, дръзват да твърдят критиците, името на Ной щеше да бъде също световно, а имената на Девкалион и Утнапищим — героя от халдейската легенда — биха били забравени. И още нещо: учудващо е, че Хезиод и Омир не казват и дума нито за Адам, нито за Ной, от които единият е бил баща, а другият спасител на човешкия род.
Такова мълчание е безпримерно, защото не може наистина да се допусне, че „божественият гълъб“ е излязъл такъв мистификатор и е дал на първия човек, а също и на спасителя на издавеното човечество съвсем случайни, измислени имена, които са станали известни само от Библията.
Глава седма
Праведното житие на светия патриарх Авраам
Читателят вероятно помни божията повеля — човешкият живот да не надминава 120 години (Битие, гл. 6, ст. 3). Въпреки категоричността на тази божия повеля, Сим решил да живее 600 години (Битие, гл. 11, ст. 10–11), Артаксад — 438 години (ст. 12–13), Сала — 433 години (ст. 14–15), Евер — 464 години (ст. 16–17), Талек и Рагав — всеки по 239 години (ст. 18–21), Серух — 230 години (ст. 22–23), Нахор 148 години (ст. 24–25), Тара — 205 години (ст. 32). Тези осем потомци на Сим ни довеждат до Авраам, на когото се паднало да играе удивително голяма роля в преданията за живота на еврейския народ.
32
Бакхус — едно от наименованията на древногръцкия бог на виното, плодородието и веселието Дионис.
33
Девкалион — единственият от хората, спасил се с жена си Пира от потопа, с който древногръцкият „баща на боговете и хората“ Зевс решил да погуби греховното хорско поколение. Той се спасил в ковчег, който след потопа заседнал на планината Парнас.