Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
От изложеното следва, че животните имат душа и че тази душа живее в кръвта. Господ бог като че ли не понася и човекоубийствата. Но библейският бог често се увлича в приказки и ние ще видим по-нататък как яростно тласка той евреите към убийства. При това все пак ще изглежда, че неговият избран народ никак не пролива човешка кръв.
Обаче щом веднъж „старецът“ взел решение да не дави повече хората, под сделката е трябвало да се подпише. Като божествен подпис се появила дъгата, която в този забележителен ден е била пусната в обръщение за първи път.
„Аз поставям моята дъга в облака — казал бог, за да бъде знак на (вечния) завет между мене и между земята.
И когато напратя облак на земята, ще се яви дъгата (ми) в облака; и ще си спомня моя завет, който е между мене и между вас и между всяка душа, живееща във всяка плът“ (Битие, гл. 9, ст. 13–15).
Предпазливостта не била излишна, тъй като и бог не може да разчита особено много на своята памет! Да отбележим между другото, че „свещеният“ текст казва: „моята дъга“, „аз поставям дъга“. Всичко това ясно показва, че дотогава не е имало никаква дъга. А тъй като дъгата се получава от пречупването и отразяването на слънчевите лъчи във водните капки, ясно е, че през вековете, изтекли между сътворяването на света и потопа, дъждовно напояване не се е практикувало; дърветата и растенията са расли от само себе си и или им е била достатъчна потта, стичаща се от челото на човека, или пък още оня скитник Каин, който строил градове, е прокарал по цялото земно кълбо мрежа от канали за изкуствено напояване.
Глава шеста
Праведният Ной и благословеното от бога негово потомство
Историята на потопа се допълва с два интересни епизода: пиянството на Ной и „вавилонската кула“.
„Ной почна да обработва земята и насади лозе; и пи вино, опи се, и лежеше гол в шатрата си.
И Хам, баща на Ханаана видя голотата на баща си и излезе, та обади на двамата си братя.
А Сим и Иафет взеха дреха и като я метнаха на рамената си, тръгнаха заднишком и покриха голотата на баща си; лицата им бяха обърнати назад и те не видяха голотата на баща си“ (Битие, гл. 9, ст. 20–23).
И тъй Сим и Иафет се държали почтително, както прилича на добри синове, когато видят баща си пиян. Хам, напротив, постъпил като хам28 и проклятието не закъсняло; но вижте на кого попаднало то.
„Като отрезня Ной от виното си и узна що бе сторил над него по-малкият му син, рече: проклет да е Ханаан; ще бъде роб на робите у братята си.
После рече: благословен да е господ бог на Сима; а Ханаан ще му бъде роб; да разшири бог Иафета; и той да се посели в шатрите Симови; а Ханаан ще му бъде роб“ (Битие, гл. 9, ст. 24–27).
Така бил прокълнат младият Ханаан, макар че той не се е гаврил никак със своя дядо. Трябва да се допусне, че Ной още не е бил съвсем „отрезвял от виното си“, когато е изказвал това проклятие. При все това то било потвърдено от господа бога.29 Всички богослови са съгласни, че Ной е дал Азия на Сим, Европа на Иафет, а Африка на Хам. Ханаан и Хам били родили негрите и негроидите. Затова и техните потомци уж е трябвало да станат роби на европейците30. Как ли тримата синове на Ной, родени от един баща и една майка, са могли да станат родоначалници на три различни раси? Трябва обаче да се преклоним пред бога и неговото „свето писание“ и да сметнем, че от Сим произлизат жълтоликите азиатци, от Иафет — белокожите европейци, а от Хам и Ханаан — чернокожите африканци. Тогава от кого ли произхождат американските червенокожи? „Свети дух“ е забравил да каже за това на автора на книгата „Битие“ или пък трябва да се предполага, че американските ацтеки и мохикани не са имали баща.
Да преминем сега към разглеждане на знаменитото вавилонско стълпотворение.
„По цялата земя имаше един език и един говор.
Като се дигнаха от изток, те намериха равнище в Сенаарската земя и се заселиха там.
И рекоха един другиму: хайде да направим тухли и да ги изпечем на огън. И тухлите им служеха вместо камъни, а земната смола вместо вар.
И рекоха: хайде да си съградим град и кула, висока до небето…
Тогава господ слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки.
И рече господ: ето, един народ са и всички имат един език, а на какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят; нека слезем и смесим31 там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго.
И пръсна ги господ оттам по цялата земя; и те спряха да зидат града (и кулата).
28
Невъзпитан, долен човек. — Бълг.ред.
29
Опитвайки се да обосноват поредната библейска глупост, християнските богослови твърдят въпреки текста на „свещеното писание“, че провинението на малкия Ханаан се е изразило в това, че той уж пръв видял своя свят дядо пиян и казал за това на баща си.
30
На основание на това библейско разделение на народностите, уверява Йоан Златоуст, „започнало робството. Преди това между хората нямало такава изнеженост, щото един да се нуждае от услугите на другите… Всичките имали равна част и нямало никакво неравенство… Нека робът размисля върху това, че е станал роб, защото Хам е показал такава дързост, а господарят, от своя страна, нека си представя, че подчинението и робството са произлезли не от друго, а от това, че същият той (Хам) разкрил злата си воля и се лишил от равната е братята си чест“ (XXIX беседа).
31
Тук съвършено явно боговете (елохим) разсъждават един с друг. Обаче християнските богослови извъртат по този повод по най-безсрамен начин. Според мъглявото, но, разбира се, «богомъдро» тълкуване на Йоан Златоуст, тук ние имаме обръщение на бога «към равночестните на себе си», т.е. «към сина и духа».