Заклинателят
- Автор: Блати Уилям Питър
- Серия: Exorcist #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-059-6
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Заклинателят». Краткое содержание книги:
Душевно заболяване. Това ли беше? Може би.
— Знаех си, че трябва да заведа Ригс на психиатър!
— О, за Бога! — възрази госпожа Перин и пристъпи на светло. — Не ми обръщай внимание, слушай лекаря си.
Опитваше се да успокои Крис, но гласът й не звучеше убедително.
— Много ме бива да предсказвам бъдещето — добави с усмивка госпожа Перин, — но за настоящето съм абсолютно безпомощна. — Тя порови из чантата си. — Къде са ми очилата? Ето, виждаш ли? Не знам къде съм ги сложила. А, ето къде били. — Тя ги извади от джоба на палтото си. — Очарователна къща — каза тя като си сложи очилата и вдигна очи към фасадата. — Излъчва усещане за топлина.
— Ох, олекна ми — каза Крис. — За момент очаквах да кажеш, че е обитавана от духове!
Госпожа Перин я погледна сериозно.
— Защо да ти казвам подобно нещо?
Крис си мислеше за една своя приятелка, известна актриса от Бевърли Хилс, която продаде къщата си само защото бе убедена, че там има полтъргайст. Усмихна се измъчено и сви рамене.
— Не знам. Пошегувах се.
— Това е една хубава, гостоприемна къща — успокои я госпожа Перин. — И преди съм идвала тук. Неведнъж.
— Така ли?
— Да, беше на един мой приятел, адмирал от военния флот. И досега си пишем от време на време. Пак го пратиха по морето, горкия. Не знам кое ми липсва повече, той или къщата. — Мери Джо се усмихна. — Но пък може би пак ще ме поканиш.
— Мери Джо, бих се радвала да те видя пак. Ти си очарователна. Слушай, обади ми се другата седмица.
— Да, разбира се, бих искала да чуя как е дъщеря ти.
— Имаш ли номера ми?
— Да.
Какво не е наред, запита се Крис.
Гласът на ясновидката звучеше странно.
— Е, лека нощ — каза госпожа Перин. — И още веднъж благодаря за прекрасната вечер.
И преди Крис да отговори, ясновидката бързо закрачи по улицата.
Крис се загледа след нея, после затвори вратата и я налегна тежка умора. Ама че нощ, помисли си тя. Ама че нощ…
Влезе във всекидневната, където Уили бършеше петното от урина върху килима.
— Опитах с оцет — промърмори Уили. — На два пъти.
— Ще се изчисти ли?
— Може би. Не знам. Ще видим.
— Не, няма да проличи, докато не изсъхне.
Да, страхотна мъдрост, няма що. Гениална забележка. Я върви да си лягаш, момиче!
— Остави засега, Уили. Върви да спиш.
— Не, аз не довършила.
— Добре. Благодаря ти за всичко. Лека нощ.
— Лека нощ, госпожо.
Крис уморено тръгна по стълбището.
— Кърито беше страхотно, Уили — подвикна надолу тя. — Всички го харесаха.
— Благодаря, госпожо.
Крис надникна при Ригън и я завари дълбоко заспала. После си спомни за дъската. Дали да я изхвърли? О, Перин наистина превъртя, като стана дума за това. Но Крис разбираше, че въображаемият приятел излиза от рамките на нормалното. Да, може би трябва да я изхвърля.
Крис се поколеба. Застанала до леглото, тя гледаше Ригън и си спомняше за един случай, когато дъщеря й беше на три години — вечерта, когато Хауърд реши, че Ригън е вече голяма и трябва да спи без биберона, с който бе свикнала. Тази нощ той й го взе, а Ригън плака до четири сутринта и се държа истерично още няколко дни. Сега Крис се боеше от подобна реакция. По-добре да изчакам, докато поговоря с психиатър. А и риталинът все още не бе имал време да подейства, затова тя реши да изчака.
Върна се в стаята си, легна и почти веднага заспа. Събудиха я писъците на Ригън.
— Мамо, ела тук! Бързо ела! Страх ме е!
Крис се втурна по коридора към спалнята на Ригън. Момичето хленчеше. Плачеше. Пружините на леглото скърцаха яростно.
— Скъпа, какво има? — извика Крис и запали лампата.
Всемогъщи Боже!
Сгърчена от ужас, Ригън лежеше по гръб с обляно в сълзи лице и конвулсивно стискаше ръбовете на тясното си легло.
— Мамо, защо се тресе? — проплака тя. — Накарай го да спре! О, страх ме е! Накарай го да спре! Мамо, моля те, накарай го да спре!
Матракът на леглото рязко подскачаше напред-назад.
Част втора
На ръба