Адвокат в леглото
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Соломон срещу Лорд #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анна Христова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Адвокат в леглото». Краткое содержание книги:
Герои от войната или творци, това би го разбрал. Но банкер?
Единственото, което му идваше наум, бе, че местните политици са измъкнали цял куп пари от финансовата общност. Което можеше да обясни „Абел Холц Булевард“, кръстен на банкер, влязъл в затвора за лъжесвидетелство.
Любимата улица на Стив обаче беше югоизточна 16-та, която общината беше прекръстила на „Хосе Канеско Стрийт“ в чест на един напомпан със стероиди лъжец и лентяй. Стив щеше да е даже още по-щастлив, ако Канеско го беше наел за някое от делата си за домашно насилие, но уви.
Докато вървеше покрай реката, Стив наблюдаваше как един кран пренася бял шевролет „Събърбан“ на палубата на ръждясал товарен кораб. Возилото се присъедини към останалите десетина. Нова партида, предназначена за островите. Разрастващ се бизнес в Маями, кражби на (специални) автомобили. Да кажем, че сте от Доминиканската република и искате бял шевролет „Събърбан“ с кафяви кожени седалки, навигационна система и нисък разход на гориво. Направете си поръчката и някой от Маями ще ви го открадне.
След като загуби колкото се може повече време в жегата на следобедното слънце, Стив се запъти към Съдебната палата.
Мина по „13-то авеню“, което още не беше преименувано на „Стив Соломон Стрийт“, но, хей, той все още се надяваше. На триста метра от стъпалата на Съдебната палата един черен линкълн отби до бордюра. Тъмното стъкло на шофьора избръмча и се отвори и един мъж попита:
— Ти ли си Стив Соломон?
— Не и ако ще ми връчваш призовки.
— Мога да ти помогна за делото на Наш. Качи се.
Шофьорът свали прозореца и показа усмивката на човек, който не се усмихва много. Розово лице, сякаш току-що се беше обръснал. Къса руса коса, вече прошарена. Потник на „Голдс Джим“, огромни бицепси и раменни мускули, сякаш имаха общ треньор с Бари Бондс.
— Не. Мама ми е казвала никога да не се качвам в коли с натъпкани със стероиди непознати.
Задната врата се отвори със замах и оттам изскочи друг мъж. Много по-дребен от шофьора. Джинси. Протрити каубойски ботуши и черна тениска. Къса коса, счупен нос. Приличаше на боксьор, вероятно средна категория. Махна към вратата.
— Ще ви отнемем само една минутка, господин Соломон.
„Мога да избягам. Каубойските ботуши никога не могат да ме стигнат. Но не е никак мъжествено.“
— Обадете се на секретарката ми Сеси и си запишете час за среща. Тя ще забрави да ми каже, но вие се отбийте утре до кантората, когато пожелаете.
— Стига дрънка, влизай вътре, Соломон — каубойските ботуши се опитваха да говорят строго. И успяваха.
— Да не сте луди? Огледайте се. Съдебна палата. Общински затвор. Полицейски участък. Хиляда ченгета на една плюнка разстояние. Само да извикам…
Така и не видя юмрука. Къс десен, право в корема. Изкара му въздуха. Коленете му се подкосиха. Щеше да падне на земята, но Каубойските ботуши го сграбчиха здраво за яката на велуреното сако и го натикаха на задната седалка, след което се навряха до него. Докато Стив се мъчеше да си поеме въздух, колата потегли. Нямаше свирене на гуми, нито дивашки завои. Само бавно ускори покрай Съдебната палата, където появата на Стив беше очаквана, макар и не особено желана.
Шофьорът проговори пръв:
— Както казах, Соломон, можем да ти помогнем за делото на Наш.
— Не, каза: „Аз мога да ти помогна.“ Изобщо не спомена за тоя Оскар де ла Оя17.
— Но първо ти трябва да ни помогнеш. Знаеш ли кои сме?
— Не, но знам къде отивате. Има килия с имената ви на една пресечка оттук.
— Не е смешно — каубойските ботуши плеснаха Стив по главата с отворена длан.
И точно тогава Стив го видя. Червен белег. Все едно присадено месо. Точно както го беше описал Наш. Но не беше рана от куршум. Стив беше виждал почти същия белег на ръката на друг човек. Капитан Дан, един от най-добрите водачи за риболов в Исламорада. Беше ухапване от акула.
— Вие сте двамата от лодката — рече Стив. — Трябвало е да качите делфините. Но сте духнали, когато са се появили ченгетата.
Линкълнът мина под надлеза над I–95 на „20-та улица“.
17
Американски боксьор, спечелил златен медал на Олимпийските игри в Барселона — Б.пр.