Адвокат в леглото
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Соломон срещу Лорд #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анна Христова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Адвокат в леглото». Краткое содержание книги:
— Убийството е при извършване на углавно престъпление. Не може да се откачи, сам го каза, Рей — за пръв път се обръщаше към него по име. Но той за пръв път се държеше с нея като с равна и това изглеждаше съвсем в реда на нещата. — По-добре първо да го осъдим, а после да се споразумяваме за сътрудничеството му.
— Вече го предложих на федералните. Диас казва, че не можел да рискува да загубиш.
— Няма да загубя, по дяволите!
— Не го взимай лично. Не става дума за теб.
— Тогава какво?
— Никога не знаеш как ще постъпят съдебните заседатели. О’Джей Симпсън ли видях на игрището за голф в Мел Рийс онзи ден?
Виктория не искаше да се споразумява. Искаше да спечели по старомодния начин, да се прочете присъдата, обвиняемият да се свие, адвокатът му да изглежда така, сякаш някой го е джаснал с лакът в адамовата ябълка.
„Неговият адвокат. Стив.“
„По дяволите, как е правилно да се постъпи?“
Анализира чувствата си. Обикновено подхождаше към всеки правен казус с безстрастна логика. Но дали сега мисленето й не беше забулено от амбицията й, от желанието й да победи Стив в собствената му игра?
— Добре — каза с въздишка. — Ако предложа сделка, племенникът ти ще сътрудничи ли?
Пинчър се усмихна.
— Ще е глупак да не го направи, но пък къщата на сестра ми е пълна с глупаци.
— Мислиш ли, че Наш разполага с информацията, от която се нуждаят федералните?
— Нямам представа. Движението не е единна група. Изградено е от неорганизирани клетки. Кретени, които се хващат и свършват някаква простотия и после продължават да си пушат тревичка. Обзалагам се, че Джералд не знае нищо.
— Каза ли го на федералния прокурор?
— Разбира се. Но той иска вътрешен човек от групата. За добро или за зло иска Наш.
— Той ли го иска? Или ти?
— Имаме четири или пет съвместни операции с федералните. Те разполагат с повече хора и оборудване от нас. Нуждая се от помощта им, така че, да, аз те моля да го направиш. Но не мога да те насилвам, Виктория. И ти го знаеш.
И той за пръв път се обърна към нея на малко име. Никога не беше виждала Пинчър толкова смирен. Толкова човечен. Имаше и още нещо. Нотка на примирение.
— Имаш ли вяра на щатския прокурор, Рей?
Пинчър повдигна рамене.
— Диас е кариерист. Иска да оглави Криминалния отдел на Министерство на правосъдието. Не предприема нищо, освен ако някой от Вашингтон не му нареди.
— Значи това идва от Вашингтон? Защо се вдига толкова шум за двама похитители на делфини?
— Точно това попитах и аз. Диас спомена само за някакво „паралелно разследване“. Смята, че племенникът ми е замесен в нещо по-голямо от правата на животните. Но каквото и да е то, не пожела да ми каже.
Виктория прецени ситуацията. Ако делото отидеше на съд, тя щеше да спечели и Джералд Наш щеше да получи от двайсет и пет години до доживотна. Жестоко. Особено след като не беше дръпнал спусъка и не беше възнамерявал да навреди на никого. Той в общи линии беше наивно хлапе, което са подвели. Ако му позволеше да пледира убийство по невнимание, нямаше да удари точно като тигър. Но в това може би щеше да има известна справедливост. И естествено известна доза състрадание. После идваше дългът й към щатската прокуратура и фактът, че Пинчър се нуждаеше от сътрудничеството на федералните.
— Ще направя предложението — каза тя. — Но се съмнявам, че Стив ще го приеме.
— Защо? Ще е луд, ако не го направи.
— Защото му е много забавно да се опитва да ме победи.
20.
Улица „Стив Соломон“
Стив паркира мустанга си близо до подвижния мост на река Маями, мръсна и миризлива вода, която се виеше по пътя си от центъра на града до Залива. Никога не използваше паркинга на Съдебната палата, тъй като там имаше вероятност петдесет на петдесет да му я разбият, като се имаха предвид всичките невинни — до доказване на противното — обвиняеми наоколо.
Сега имаше да върви три пресечки пеш до съда, където съдия Гридли щеше да изслуша иска му за прикриването на доказателства. Закъсняваше за изслушването, но нямаше значение. Беше четвъртък и съдия Гридли винаги се обаждаше на брокера си по залаганията след обяд, за да провери университетските футболни мачове. Заседанието в два нямаше да започне по-рано от два и половина.
Виктория, разбира се, вече щеше да е там. Планираше, готвеше се, репетираше. Стив обичаше да импровизира, първо, защото беше по-добър, когато го караше спонтанно, и второ, защото беше престъпно мързелив.
Чуваше свистенето на гуми по подвижния мост на „12-то авеню“. На няколко пресечки авенюто беше прекръстено на „Роналд У. Рейгън Авеню“, защото бившият президент веднъж обядвал в кубинския ресторант там. Много улици в Маями бяха прекръстени от градските и общинските падрета. Човек можеше да се загуби, ако не знаеше, че югоизточната „Осма улица“, така и така наричана вече от всички в Малка Хавана „Кале Очо“, е прекръстена на „Педро Луис Боател Авеню“, на името на един дисидент, противник на Кастро. През няколко пресечки същата улица се казваше „Селия Круз Уей“, на името на една певица, а пък трета отсечка беше кръстена „Карлос Арболея Булевард“, на един местен банкер.