Адвокат в леглото
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Соломон срещу Лорд #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анна Христова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Адвокат в леглото». Краткое содержание книги:
Не само една причина Гризби да е там със заредена пушка. Три причини. Всяка сама по себе си достатъчно добра. Събереш ли ги всичките накуп, какво получаваш? Прекалено много захар в мохитото.
Истинските истории са пълни с дупки. Животът не е гладка магистрала през плодородна равнина. Животът е криволичещ, осеян с дупки път, омазан с масло и покрит с натрошени стъкла. Това беше един от законите на Стив. Ако свидетелските показания са адски добри, ако няма неясноти или противоречия, най-вероятно историята е толкова фалшива, колкото и косата на Доналд Тръмп.
В показанията си Гризби твърдеше, че бил стреснат от шум. После забелязал Боби на плаващата платформа. Казал му да не мърда оттам и отишъл по пътеката до будката на пазача да се обади на Стив.
Дотук всичко беше вярно. Боби също го потвърди и Стив ясно си спомняше как Гризби го беше събудил по телефона. Но после историята ставаше мътна.
Гризби твърдеше, че излязъл от будката на пазача и се натъкнал на Сандърс по пътеката зад фикусите. Сандърс безшумно бил доплувал с надуваема лодка до дока, с почернено лице като на морски тюлен, какъвто бил някога. Носел лепенка, навито въже и автоматичен колт четирийсет и пети калибър, който Гризби веднага познал, щото и той бил служил в армията навремето. Сандърс явно очаквал да завари невъоръжен и спящ пазач. Вместо това Гризби изскочил с пушка в ръка от храсталака и му изревал да спре на място.
Сандърс спрял и казал на Гризби, че не иска неприятности, просто искал да освободи делфините. После настанал пълен ад.
Двама души с джетове изревали в канала и подкарали делфините.
Гризби насочил пушката си към Сандърс и му наредил да си даде пистолета и да върви към дока. Гризби искал да стреля по нарушителите с джетовете, поне да ги сплаши. Сандърс отказал да помръдне, отказал да си даде пистолета. И така осигурил на съучастниците си време да подгонят делфините по канала. Гризби викал и заплашвал, но онзи го предизвикал:
— Ти не си убиец, Гризби.
— Не ме предизвиквай.
Но Сандърс го предизвикал, поне според думите на Гризби — тоест извадил колта. Гризби стрелял с пушката и част от сачмите го улучили в бедрото, но само го съборили на колене.
В: Когато сте го улучили, Сандърс е изпуснал пистолета, нали, господин Гризби?
О: Предполагам, но не мога да кажа със сигурност. Беше тъмно. Бях уплашен. Действах по рефлекс.
В: Значи, докато Сандърс е на колене, целият в кръв и обезоръжен, този ваш „рефлекс“ ви кара да заредите пушката?
О: Да, сър.
В: И пак „по рефлекс“ се прицелвате в гърдите на Сандърс?
О: Вероятно така съм направил.
В: И накрая „по рефлекс“ сте дръпнали спусъка и сте произвели изстрела, който го е убил?
О: Всичко стана много по-бързо. Страхувах се за живота си. Вие не бяхте там. Не можете да си седите на тапицирания стол и да ме съдите.
Нелош отговор. Справедливото възмущение изглежда искрено, когато не преиграваш. Гризби щеше да се справи идеално пред съдебните заседатели.
Нищо от веществените доказателства не противоречеше на твърденията му. Нямаше как да ги обори. Стив пренасочи мислите си към покойния Чък Сандърс. Морски тюлен. Леководолаз. Герой от Персийския залив. Добре, започваш със смелост и умения, всичките там неща от специалните сили. Няма ли продоволствие, ще яде змии и ще пие пикня. Така че със сигурност би се справил с Гризби. Ако е вярвал, че Гризби няма да го застреля, вероятно е нямало да му пука и е щял да се отдалечи от въоръжен и уплашен мъж. Но съвсем различно е, щом е тръгнал да вади пистолета си.
„Насочиш ли пистолета си към мъж с пушка, трябва да стреляш. Трябва да го убиеш.“
Сандърс е отишъл в Делфинариума да краде делфини, а не да убива хора. Не е типично за човек с неговото минало и липса на криминално досие.
„Това е парченцето от загадката, което не пасваше.“
Ами двамата здравеняци, които бяха сгащили него? Те бяха чакали на лодка от другата страна на канала, готови да отвлекат делфините. Но защо? Къде са искали да ги откарат? И кои, по дяволите, бяха „важните хора“, които искаха да разберат какво е казал Сандърс на Наш?
Всичко това, взето заедно, водеше до един повтарящ се въпрос без отговор: „Какво всъщност е ставало през онази нощ?“ Стив не знаеше и с основание смяташе, че и клиентът му също няма никаква представа.
23.
Неприятна изненада
Боби викаше Спънки и Мисти. Наум. Опитваше се да се свърже телепатично. Първо с думи, после с цъкания и свиркания на делфински.