Адвокат в леглото

19.

Облечи се като жена, удряй като тигър

„Стив знае, че защитата му е слаба — мислеше си Виктория. — Защо иначе ще подава такъв несериозен иск за санкции срещу обвинението за укриване на доказателства?“ Тя беше представила всичките си доказателства. Беше завела списъците си със свидетели и веществени доказателства, както и пълните полицейски доклади, а не само откъсите, съдържащи признанията на Наш, както беше по закон. Беше осигурила свидетелите да дадат показания. Беше внесла и отделна преписка с „подобно доказателство“, която възнамеряваше да представи с оглед участието на Наш в други подобни набези за освобождаване на животни.

Но Стив, в типичния си гангстерски стил, беше подал пълен с хули иск. Обвиняваше я в „обвинение от засада“, „укриване на важни оневиняващи доказателства“, „своеволно нарушаване на правилото на Брейди“15 и други подобни глупости. Искаше сваляне на обвиненията заради „цялостно нарушаване на буквата и духа на Постановление 3.22“16

Поне беше написал номера на постановлението правилно.

Сега Виктория крачеше бързо по коридора на четвъртия етаж на Съдебната палата, токчетата на кафявите й велурени обувки чаткаха по изподрасканите плочки. Носеше делова чанта — куфарче от мека кожа и бързите й стъпки създаваха впечатлението, че закъснява за заседанието. Вместо това беше подранила с двайсет минути.

„Целеустремена крачка. Горе брадичката.“

Любимата й преподавателка по право, жена, надхвърлила седемдесетте, й беше казала следното:

„Върви като мъж, мисли като жена и удряй като тигър.“

Много преди да стане преподавател, Силвия Мейси се беше издигнала до водещ съдружник в тузарска правна кантора в Ню Йорк. Пътят не беше лесен. Когато Силвия била младши съдружник, шефът на отдела й викал скъпа и най-лошото било, че по същия начин се обръщали и секретарките, които негодували срещу нея.

„Обличай се така, както се ходи в съд, а не в дискотека.“

Виктория се усмихна сама на себе си, когато мина покрай две обществени защитнички, които се носеха с танцова стъпка по коридора с къси поли и блузи, разкопчани две копчета повече. Едната беше с мрежест чорапогащник, а другата — с боси крака.

„Ако искаш да си хванеш мъж, върви в някой бар. Ако искаш да спечелиш в съда, изглеждай, действай и говори като професионалист.“

Стара школа. Имаше смисъл за Виктория. Днес беше облечена с кафява спортна риза „Коели“, с колан на кръста и разкроена пола в тон, която стигаше до коленете й. Краката й бяха достатъчно дълги за разкроена пола, а кръстът достатъчно тънък за колан.