Адвокат в леглото

Вратата към коридора се отвори.

„Това се случва за пръв път. Стив е подранил?“

Но не беше нейният любим, съдружник… и противник. Беше областният прокурор Рей Пинчър, който изръмжа:

— Трябва да поговорим, госпожице Лорд — стрелна с поглед спящия пристав, после махна към затворената врата на стаята на съдебните заседатели. — Елате тук.

— Не е уместно двамата да коментираме делото — дори и на самата нея й прозвуча малко прекалено, но беше вярно. След като веднъж Пинчър беше изключен заради конфликт на интереси, признавайки, че има роднинска връзка с обвиняемия, трябваше да стои настрана. Адвокатите му викаха „Китайската стена“ — бариера, която държи човека с конфликт на интереси далече от случая.

— Знам правилата, но не съм си загубил главата — Пинчър влезе в стаята на съдебните заседатели и с лек поклон задържа вратата отворена.

Виктория влезе. Обзе я странно чувство. Мястото беше спартанско, имаше дванайсет стола, маса и прозорец. За миг й се прииска да чуе всички дебати, които се бяха водили тук. Колко полезно би било това за всеки адвокат!

— Хектор Диас се отби при мен тази сутрин — рече Пинчър.

Щатският прокурор. Виктория никога не се беше срещала с него, но знаеше, че Диас има репутация на политически нагаждач.

Пинчър се разхождаше пред дългата маса.

— Тече федерално разследване на Движението за освобождение на животните. Диас иска това лайно, племенникът ми, да сътрудничи, да издаде водачите на групата, за да могат евентуално да разкрият извършителите на нападението над туристически кораб.

Виктория знаеше за инцидента. От десетилетия туристически корабчета оставяха пътници на отдалечен остров за еднодневни екскурзии. „Корабокрушенци. Вашият собствен необитаем остров“, така поне пишеше по брошурите. Брошурата не споменаваше гнездата на костенурки по брега, които туристите редовно стъпкваха.

Един ден половин дузина мъже и жени, облечени като командоси и въоръжени с пушки за пейнтбол, акостирали с моторница. С крясъци „Смърт на тираните!“ и „Да живеят костенурките“, те напръскали десетината туристи на средна възраст от Средния запад. Тъй като вероятно червеният цвят преобладавал, много хора решили, че наистина са простреляни.

Хаос, разбира се. Шестима от уплашените пътници опитали да стигнат с плуване обратно до кораба. Една жена за малко да се удави. Мъж получил инфаркт. „Командосите“ така и не били заловени.

— Диас иска да предложиш сделка — продължи Пинчър. — Убийство по невнимание. Шест години. Седем години. Присъдата няма значение. Пък и убитият, как му беше името…?

— Сандърс.

— Да. Сандърс е бил отрепка.

— Пенсиониран морски офицер е — поправи го Виктория. — Има медал от Пустинна буря.

— Някой от семейството му свързал ли се е с теб? Някой поискал ли е тялото?

— Не.

— Значи никой не го е грижа за него. Защо ние да се грижим?