Град от кости

По-нататък във влака две тийнейджърки, седнали на оранжева седалка, се кикотеха. Този тип момичета, каквито ги имаше и в „Св. Ксавиер“, Клеъри никога не ги беше харесвала, с техните спортни розови гуменки и изкуствен тен. За миг Клеъри се почуди дали не се смеят на нея, но после с изненада установи, че всъщност гледаха към Джейс.

Тя се сети за момичето от кафенето, което се беше втренчило в Саймън. Момичетата винаги придобиваха това изражение, когато си харесат някого. След всичко, което се беше случило, тя почти бе забравила, че Джейс е сладък. Лицето му не беше така изписано като това на Алек, но беше много интересно. На дневна светлина очите му бяха с цвят на златист карамел и… гледаха точно към нея. Той й намигна.

— Мога ли да ти помогна с нещо?

Клеъри веднага издаде момичетата.

— Онези момичета, от другата страна на вагона, те зяпат.

Джейс въздъхна от задоволство.

— Как няма да ме зяпат — каза той. — Аз съм рядко привлекателен.

— Някога чувал ли си, че скромността краси човека?

— Само от грозни хора — сподели Джейс. — Един ден скромните може да властват над Земята, но сега тя принадлежи на хората със самочувствие.

Той намигна на момичетата, които се изкискаха и скриха лица зад косите си. Клеъри въздъхна.

— Те как така те виждат?

— Използването на магически прах е доста уморително. Понякога просто не си правим труда.

Случката с момичетата във влака, изглежда, подобри настроението му. Когато слязоха на гарата и тръгнаха към апартамента на Клеъри, той извади една серафимска кама и започна да я премята между пръстите си и си тананикаше.

— Ще престанеш ли? — попита Клеъри. — Дразниш ме. — Джейс затананика по-силно. Това беше висока и звучна мелодия, нещо средно между Честит рожден ден и Бойния химн на републиката.

— Извинявай, че те ударих — каза тя. Той спря да тананика.

— Имаш късмет, че удари мен, а не Алек. Той би ти отвърнал със същото.

— Мисля, че само чака удобен момент — каза Клеъри, като ритна една празна бутилка от сода, изпречила се на пътя й. — Как те нарече Алек? Пара-какво?

— Парабатаи — каза Джейс. — Това означава двойка бойци, които се сражават рамо до рамо… те са нещо повече и от братя. За мен Алек е много повече от просто най-добър приятел. Нашите бащи да били парабатаи, когато са били млади. Неговият баща е мой кръстник… затова живея с тях. Неговото семейство ме е осиновило.

— Но твоята фамилия не е Лайтууд.

— Не — каза Джейс и тя понечи да попита каква е, но в това време стигнаха до дома й и сърцето й така силно се разтуптя, че беше сигурна, че се чува на мили оттук. Ушите й заглъхнаха, а дланите на ръцете й се измокриха от пот. Тя се спря пред живия плет и бавно повдигна очи в очакване да види жълта полицейска лента пред вратата, изпочупени стъкла върху моравата, всичко изпотрошено.